С кого трябва да сме? С Европа (зелено) или с Русия (червено)

or

гласували: 2,215

Отиде си Теодора

weeping-angel-aj-schibig16-годишната ученичка от ГПЧЕ „Никола Вапцаров“ Теодора Калинова, която от средата на ноември беше в кома след употреба на чай за пушене е починала в реанимацията в Бургас, съобщиха за Шмоко.бг нейни приятели.

През последните 40 дни Теодора се намираше в реанимацията в Бургас, където в момента живее баща й. „Състоянието й е тежко, но колегите правят всичко възможно и невъзможно за нея. Може да разбира, когато й говоря. Имам една молба към нейните приятели. Взел съм MP 3 player, който ще оставя при нея. Молбата ми е да ми пишете каква музика харесва, за да я кача. Освен това всеки може да ми изпрати на мейл звуков файл с пожелание за Тедка, за да го кача също. Предполагам, че тя много ще се зарадва.“ Това написа вчера по обяд баща й във фейсбук.

По случая „Теодора“ районната прокуратура в Шумен е образувала досъдебно производство по чл. 128 от НК за причиняване на средна телесна повреда, но след смъртта й вероятно ще бъде променен и текстът от НК, по който върви разследването. Погребението е в четвъртък от 11 часа в Шумен.

Бележка от редактора: На 4 декември м. г. предоверявайки се на информация от ГПЧЕ в Шмоко обявихме, че Теодора е починала. След 2-3 минути свалихме новината. Тогава се надявахме на поверието, че ако обявят някого приживе за мъртъв, той ще има дълъг живот. За съжаление не стана така.

Мир на душата й.

Коментари

  • Олдрески февруари 25, 2016 в 12:07 pm

    Разбира се, че съм прав. Не съм дошъл тука да дрънкам глупости, нито да си чеша езика на възграпавият гръб на скръбта (на хората). И не говорих специално за семейството на Теодора, светла й памет, а изложих проблемите в общ мащаб. Онези, които изникват най-често при съвременният строеж на уравнението родител + родител = дете = ??Х??… Който е имал малко по-дълъг порив (от онзи селскокифленски милисекунден, за който говоря в предният си пост ) за по-ясно разбиране на нещата, го е яхнал, разразил го е и е разбрал какво съм искал да кажа. Който не…, ами не мога да изнудвам всеки един човек да си използва по предназначение главата и да разнищва нишките на даден проблем. И все пак, още нещо. Всеки казва така: „Да, ама при мене/ при него/там не е така.“ Сантиментите замъгляват преценката и пречат при някои изследвания, съжалявам, просто факт. Няма да продължавам да разяснявам, че ми дотегна. Айде чао ви.
    Светла й памет на Тедито. Бог да крепи семейството й.
    А Вие – живи и здрави да сте.

  • Ѣ февруари 25, 2016 в 11:10 am

    Олдрески, чудесно есе, но в случая не съвсем адекватен. Принципно си абсолютно ПРАВ!

    Теди, миличка, ЛЮБОВ и СВЕТЛИНА

  • Съжалявам февруари 25, 2016 в 9:23 am

    Шантава работа ! Момичето живее в Шумен с баба си . Майката – починала . Бащата – лекар / ?!/ – в Бургас с новото си семейство . За капка внимание до къде я докара , Теди ! Поне в последните ти дни баща ти беше до теб ! Почивай в мир , сладка моя !

  • . февруари 25, 2016 в 12:26 am

    Почивай в мир,Тедке…Завинаги ще останеш с нас в сърцата ни…Липсваш ни ужасно много и се надяваме всичко да е просто сън…Обичаме те

  • Пурко февруари 24, 2016 в 7:50 pm

    Олдрески, явно не сте запознат/а с живота на Теди. Моля Ви позаинтересувайте се преди да пишете за родителите на Теди! Нека почива в мир!

  • Олдрески февруари 24, 2016 в 7:23 pm

    Светла й памет… За Бога…
    За съжаление човечество из основи е сбъркано вече. Клиширано ли звучи? То верно сега си е на мода да храниш „съвременното пропаднало човечество” и да изброяваш неадекватните му реакции и невъзможността му да се справи с предизвикателствата на деня, всяка селска кифла го прави това, за да удовлетвори някак спорадичните си, и с продължителност няколко милисекунди, пориви за емперични изследвания и размисъл… Да, и аз не обичам клишетата, нито пък кифлите (освен в първичния им вариант, без целофан) , обаче! Ей така, съвсем простичко ще го кажа. Преди мнооого години родителите са излизали с децата си в гората, в джунглата, на полето, за да изследват и да опознават природата и света заедно, рамо до рамо. Борили са се заедно с мечки, с тигри, с дракони ( 😀 ) , с дъждове, със снегове, изучавали са растения – кои са полезни в определени дози, кои са опасни след тия дози, често са ги пушили и дъвкали, мажели са се с тях и какво ли не, изучавали са отвари, а сега… направо не ми се започва да говоря за съвременните родители. Откъде да започна? Може би от това, че разбирането на съвременните хора за определението родител е: оня (често пиян), който изсипва спермата си там в един хоризонтирал се приемник (оная) . Туй са родителите. А после к’вото изхвърли тоя приемник, т’ва ше е онуй, детето де. Съвременните хора трудно вдяват призванието родител изобщо. Но друга е думата сега. Тя е за съвременните родители и отношението им към „големия лош свят навън“. Принципно родителите се правят на ощипани щрауси, че света навън не съществува. Те или се правят на ударени с триндоплекс махарабадуди или пък избират по-лесния вариант, деспотският – натиска, когато трябва да излязат (подчертавам дебело глагола „излязат”) от някаква ситуация, която касае децата им и лошия свят навън! Те тропат с крак, вдигат пръст : „Това е вредно и опасно за теб!” , „Но защо?” – пита детето, „ Защото така казвам аз! Слушаш и изпълняваш!“. и „бам” тръшват вратата. Заключват децата си в затвори уж за да ги предпазят от лошото навън. Каква глупост! Съвременна глупост!
    Родителите, разбира се, си имат оправдание за своето неадекватно поведение: нямали време от работа, нямали сили, нямали нерви да учат децата си как да се справят със света – да преценяват сами адекватно това или онова, да се справят сами с определена ситуация, да живеят добре.
    Родителите не обясняват адекватно на децата си съвременните ситуации и проблеми, а от друга страна те не са и уважавана от децата си инстанция. Защо ли? Първо, „новите” родители не могат да бъдат критерий за истинност по простата причина, че изобщо не знаят какво се случва наистина навън, а камо ли да са се справяли някога с проблемите на съвременния свят. Те просто ден след ден си бачкат бачкането със забита в земята глава и налагат като възпитание на децата си това, което им е казано вечерта по телевизията. Глупост! Да задълбаваме ли още в тази огромна глупост ? Или глупостта с телевизията? Айде няма нужда. Родителите трябва да излизат и да срещат реалността редом с децата си, да я изпитват на гърбовете си, да я изживяват, за да могат да я преценяват наистина адекватно, а и по този начин да се превърнат в наистина уважаван критерий за децата си (родителят се превръща в приятел, с който детето преминава през премеждия, радости и скърби, така се изгражда истинска и здрава връзка. На път! , той се превръща в довереник, учител и същевременно ученик, който е рамо до рамо с рожбите си, и вече не е оная висока осъждаща трибуна). Зад една заключена врата няма уроци. Иззад заключените врати надничат само осакатени страдалници. Осакатени от собствените си родители. А уроците за силните са навън, в джаза! И ако наистина, ама наистина-наистина, родителите ги е грижа за рожбите им, ще излизат да посрещат тези уроци заедно с тях навън. Но не като хегемони, а като приятели.
    Както са правили примерно индианците: първо са излизали заедно с децата си да ловуват, да ги научат да изхранват себе си, впоследствие и своите деца; да се бият: да нападат и да се защитават, за да оцеляват, а след като ги научат на всичко, което знаят и след като се сблъскат с всички проблеми на съвременния свят !!! заедно !!!, ги оставят за известно време сами в пустошта, обикновено 3 дни и 3 нощи, за да практикуват наученото и да станат истински мъже/жени. Тогава ги и приемат в обществото вече като пълноценна част от „гласът народен“. Тогава могат да се задомят, тогава вече могат да имат деца! Много важен момент, а?! Първо едното, а после другото…
    И всички други народи, разбира се, са имали такава методика на възпитание и инициация – първо: рамо до рамо, а после: сам. А съвременното човечество…, то казва: Навън няма мечки, навън няма тигри, навън няма лоши неща. Или пък другото 20 : навън има мечки, навън има тигри и те са много страшни и опасни, затова стой далеч от тях! Стой тук, заключен, защото така казвам аз!” … Защото, може би, заключено детето ще се научи как да се справя със страшните опасности навън ?…
    Както казах, човечеството из основи вече е сбъркано. Съвременните родители, които не искат да си отворят очите и да се запознаят спокойно със света навън, е добре да осъзнаят, че ако продължават да се правят на щрауси, малките им рано или късно (и съвсем естествено) ще напуснат родителските затвори – това си е естествен порядък – родителите рано или късно умират, не са вечно до децата си, но по-гадният вариант е когато стане обратното, разбира се, и тогава к’во прайм, когато детето излезе лъгано, осакатено и неподготвено и стъпи само на агресивната улица? „А, мама и тати наистина са ме лъгали, а приятелите ми са били прави!“ ( проблем, който стои в основата на отчуждяването на детето от родителите) Друго няма и да може да си помисли детето, защото в следващият момент „Бам!“ – ще бъде пометено…

  • Димитров февруари 24, 2016 в 7:12 pm

    Бог да я прости!

  • Ѣ февруари 24, 2016 в 4:19 pm

    Наказание за виновните, пласьори и всички по веригата!
    Защитете децата ни!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *