Отиде си Теодора
Публикувано от LS в категория на февруари 24, 2016 | 8 коментара16-годишната ученичка от ГПЧЕ „Никола Вапцаров“ Теодора Калинова, която от средата на ноември беше в кома след употреба на чай за пушене е починала в реанимацията в Бургас, съобщиха за Шмоко.бг нейни приятели.
През последните 40 дни Теодора се намираше в реанимацията в Бургас, където в момента живее баща й. „Състоянието й е тежко, но колегите правят всичко възможно и невъзможно за нея. Може да разбира, когато й говоря. Имам една молба към нейните приятели. Взел съм MP 3 player, който ще оставя при нея. Молбата ми е да ми пишете каква музика харесва, за да я кача. Освен това всеки може да ми изпрати на мейл звуков файл с пожелание за Тедка, за да го кача също. Предполагам, че тя много ще се зарадва.“ Това написа вчера по обяд баща й във фейсбук.
По случая „Теодора“ районната прокуратура в Шумен е образувала досъдебно производство по чл. 128 от НК за причиняване на средна телесна повреда, но след смъртта й вероятно ще бъде променен и текстът от НК, по който върви разследването. Погребението е в четвъртък от 11 часа в Шумен.
Бележка от редактора: На 4 декември м. г. предоверявайки се на информация от ГПЧЕ в Шмоко обявихме, че Теодора е починала. След 2-3 минути свалихме новината. Тогава се надявахме на поверието, че ако обявят някого приживе за мъртъв, той ще има дълъг живот. За съжаление не стана така.
Мир на душата й.
Разбира се, че съм прав. Не съм дошъл тука да дрънкам глупости, нито да си чеша езика на възграпавият гръб на скръбта (на хората). И не говорих специално за семейството на Теодора, светла й памет, а изложих проблемите в общ мащаб. Онези, които изникват най-често при съвременният строеж на уравнението родител + родител = дете = ??Х??… Който е имал малко по-дълъг порив (от онзи селскокифленски милисекунден, за който говоря в предният си пост ) за по-ясно разбиране на нещата, го е яхнал, разразил го е и е разбрал какво съм искал да кажа. Който не…, ами не мога да изнудвам всеки един човек да си използва по предназначение главата и да разнищва нишките на даден проблем. И все пак, още нещо. Всеки казва така: „Да, ама при мене/ при него/там не е така.“ Сантиментите замъгляват преценката и пречат при някои изследвания, съжалявам, просто факт. Няма да продължавам да разяснявам, че ми дотегна. Айде чао ви.
Светла й памет на Тедито. Бог да крепи семейството й.
А Вие – живи и здрави да сте.
Олдрески, чудесно есе, но в случая не съвсем адекватен. Принципно си абсолютно ПРАВ!
Теди, миличка, ЛЮБОВ и СВЕТЛИНА
Шантава работа ! Момичето живее в Шумен с баба си . Майката – починала . Бащата – лекар / ?!/ – в Бургас с новото си семейство . За капка внимание до къде я докара , Теди ! Поне в последните ти дни баща ти беше до теб ! Почивай в мир , сладка моя !
Почивай в мир,Тедке…Завинаги ще останеш с нас в сърцата ни…Липсваш ни ужасно много и се надяваме всичко да е просто сън…Обичаме те
Олдрески, явно не сте запознат/а с живота на Теди. Моля Ви позаинтересувайте се преди да пишете за родителите на Теди! Нека почива в мир!
Светла й памет… За Бога…
За съжаление човечество из основи е сбъркано вече. Клиширано ли звучи? То верно сега си е на мода да храниш „съвременното пропаднало човечество” и да изброяваш неадекватните му реакции и невъзможността му да се справи с предизвикателствата на деня, всяка селска кифла го прави това, за да удовлетвори някак спорадичните си, и с продължителност няколко милисекунди, пориви за емперични изследвания и размисъл… Да, и аз не обичам клишетата, нито пък кифлите (освен в първичния им вариант, без целофан) , обаче! Ей така, съвсем простичко ще го кажа. Преди мнооого години родителите са излизали с децата си в гората, в джунглата, на полето, за да изследват и да опознават природата и света заедно, рамо до рамо. Борили са се заедно с мечки, с тигри, с дракони ( 😀 ) , с дъждове, със снегове, изучавали са растения – кои са полезни в определени дози, кои са опасни след тия дози, често са ги пушили и дъвкали, мажели са се с тях и какво ли не, изучавали са отвари, а сега… направо не ми се започва да говоря за съвременните родители. Откъде да започна? Може би от това, че разбирането на съвременните хора за определението родител е: оня (често пиян), който изсипва спермата си там в един хоризонтирал се приемник (оная) . Туй са родителите. А после к’вото изхвърли тоя приемник, т’ва ше е онуй, детето де. Съвременните хора трудно вдяват призванието родител изобщо. Но друга е думата сега. Тя е за съвременните родители и отношението им към „големия лош свят навън“. Принципно родителите се правят на ощипани щрауси, че света навън не съществува. Те или се правят на ударени с триндоплекс махарабадуди или пък избират по-лесния вариант, деспотският – натиска, когато трябва да излязат (подчертавам дебело глагола „излязат”) от някаква ситуация, която касае децата им и лошия свят навън! Те тропат с крак, вдигат пръст : „Това е вредно и опасно за теб!” , „Но защо?” – пита детето, „ Защото така казвам аз! Слушаш и изпълняваш!“. и „бам” тръшват вратата. Заключват децата си в затвори уж за да ги предпазят от лошото навън. Каква глупост! Съвременна глупост!
Родителите, разбира се, си имат оправдание за своето неадекватно поведение: нямали време от работа, нямали сили, нямали нерви да учат децата си как да се справят със света – да преценяват сами адекватно това или онова, да се справят сами с определена ситуация, да живеят добре.
Родителите не обясняват адекватно на децата си съвременните ситуации и проблеми, а от друга страна те не са и уважавана от децата си инстанция. Защо ли? Първо, „новите” родители не могат да бъдат критерий за истинност по простата причина, че изобщо не знаят какво се случва наистина навън, а камо ли да са се справяли някога с проблемите на съвременния свят. Те просто ден след ден си бачкат бачкането със забита в земята глава и налагат като възпитание на децата си това, което им е казано вечерта по телевизията. Глупост! Да задълбаваме ли още в тази огромна глупост ? Или глупостта с телевизията? Айде няма нужда. Родителите трябва да излизат и да срещат реалността редом с децата си, да я изпитват на гърбовете си, да я изживяват, за да могат да я преценяват наистина адекватно, а и по този начин да се превърнат в наистина уважаван критерий за децата си (родителят се превръща в приятел, с който детето преминава през премеждия, радости и скърби, така се изгражда истинска и здрава връзка. На път! , той се превръща в довереник, учител и същевременно ученик, който е рамо до рамо с рожбите си, и вече не е оная висока осъждаща трибуна). Зад една заключена врата няма уроци. Иззад заключените врати надничат само осакатени страдалници. Осакатени от собствените си родители. А уроците за силните са навън, в джаза! И ако наистина, ама наистина-наистина, родителите ги е грижа за рожбите им, ще излизат да посрещат тези уроци заедно с тях навън. Но не като хегемони, а като приятели.
Както са правили примерно индианците: първо са излизали заедно с децата си да ловуват, да ги научат да изхранват себе си, впоследствие и своите деца; да се бият: да нападат и да се защитават, за да оцеляват, а след като ги научат на всичко, което знаят и след като се сблъскат с всички проблеми на съвременния свят !!! заедно !!!, ги оставят за известно време сами в пустошта, обикновено 3 дни и 3 нощи, за да практикуват наученото и да станат истински мъже/жени. Тогава ги и приемат в обществото вече като пълноценна част от „гласът народен“. Тогава могат да се задомят, тогава вече могат да имат деца! Много важен момент, а?! Първо едното, а после другото…
И всички други народи, разбира се, са имали такава методика на възпитание и инициация – първо: рамо до рамо, а после: сам. А съвременното човечество…, то казва: Навън няма мечки, навън няма тигри, навън няма лоши неща. Или пък другото 20 : навън има мечки, навън има тигри и те са много страшни и опасни, затова стой далеч от тях! Стой тук, заключен, защото така казвам аз!” … Защото, може би, заключено детето ще се научи как да се справя със страшните опасности навън ?…
Както казах, човечеството из основи вече е сбъркано. Съвременните родители, които не искат да си отворят очите и да се запознаят спокойно със света навън, е добре да осъзнаят, че ако продължават да се правят на щрауси, малките им рано или късно (и съвсем естествено) ще напуснат родителските затвори – това си е естествен порядък – родителите рано или късно умират, не са вечно до децата си, но по-гадният вариант е когато стане обратното, разбира се, и тогава к’во прайм, когато детето излезе лъгано, осакатено и неподготвено и стъпи само на агресивната улица? „А, мама и тати наистина са ме лъгали, а приятелите ми са били прави!“ ( проблем, който стои в основата на отчуждяването на детето от родителите) Друго няма и да може да си помисли детето, защото в следващият момент „Бам!“ – ще бъде пометено…
Бог да я прости!
Наказание за виновните, пласьори и всички по веригата!
Защитете децата ни!