Добра ли беше за вас 2021?

or

гласували: 155

Отиде си Иван Карадочев

Тази нощ завърши земния си път литературният критик Иван Карадочев. Той бе член е на Съюза на българските писатели,  литературен критик и културолог от национално значение, с над 2000 публикации. Пише статии за творчеството на Ивайло Петров, Йордан Радичков, Евгений Кузманов и др. известни български автори, открива и подкрепя млади творци. Той е един от учредителите на Националния литературен конкурс за лирика „Иван Пейчев“, дългогодишен член на журито на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“.
Още през 1988 година участва в създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Иван Карадочев е един от създателите на СДС в Шумен. В периода от 28 август 1990 година до 10 октомври 1991 година е зам.-кмет по култура в Шумен до провеждане на първите в страната демократични избори. По-късно се оттегля от политиката.
Иван Карадочев бе и председател на Сдружение „Клуб култура за Шумен“.

Думи за сбогуване написа във фейсбук профила си и журналистът и поет Антоний Димов: „Починал е литературният критик Иван Карадочев. Един от най-ценните хора в Шумен. Съболезнования на всички близки, пишещи и четящи, но също и рисуващи, и мислещи, и музициращи, понеже и на тях имаше какво да каже.

Беше редактор на една от книгите ми. Много можеше да се говори с него за литература, за религия, за политика, за цивилизации и много можеше да се научи от него. Много още можеше да даде в разчитането на модерността и постмодерността. Ще липсва много.

Беше критичен, умееше да спори и да отстоява позицията си, предпочиташе оспорването на каноните и предизвикателствата към традициите. Идентичността на няколко поколения автори не би била същата без общуването с него. Културната памет за други също не би съществувала без Иван Карадочев. Разчитането на Иван Пейчев, Богдан Тетовски, Ганчо Мошков, Тони Теллалов, Антонин Горчев, не би било същото.

Отвъд всичкото това Иван Карадочев беше истински приятел с невероятно чувство за хумор. Играехме шахмат и карахме колелета преди. И ме е яд колко малко успях да комуникирам с него през последните 2 години заради пандемията.

По дяволите, даже днес си говорих по телефона с поета Маламир Николов и се уговаряхме как да прати към Иван Карадочев екземпляр от книгата си. Закъснели сме. Хората винаги закъсняваме, а смъртта избързва. Тя обаче няма последната дума, като говорим за дух и смисъл. У Иван Карадочев ги имаше и двете“.

Редакцията на Шмоко.бг изказва съболезнования на семейството и приятелите на Карадочев.

Светъл да е небесният му път!

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *