Еврозоната вече е широко отворена пред България. За затръшването на вратата в Европарламента гласуваха трима българи – Петър Волгин, Рада Лайкова и Станислав Стоянов, а тук шепа индивиди протестираха в триъгълника на властта.
Но дали сме готови за това, което ще се случи, когато на 1 януари 2026 г. прекрачим прага на Еврозоната? Този въпрос не е като онези от референдумите. През 2023 г. ПП „Възраждане“ поиска всенародно допитване с въпроса „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“, а точно на 9 май 2025 г. Р. Радев предложи референдум с въпроса: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. Както се вижда и от самолет в надпреварата за любовта на оскъдния електорат не се разчита на икономически аргументи, а на чувства и избрани дати. И най-вече предимно на неосведомеността на масите. А когато няма достатъчно информация, решенията се вземат емоционално, а не рационално. Навярно на това са разчитали и инициаторите на двата несъстояли се референдума, опакова ли ги в патриотичен целофан, който да прикрие слугуването на лични и чужди интереси.
На този фон като погледнеш кои „политици“ са „Против“ еврото, няма начин да не си „За“. Но това решение се разклаща като видиш и снажните фигури на някои от „политиците“, които го подкрепят.
Костадин Костадинов (защо ли повече известен като Копейкин) вече няколко години вее поредица от фалшиви плашила. Първото от тях гласи: „България ще загуби финансовия си суверенитет“. При положение, че не може да не знае, че България го загуби още на 1 юли 1997 г., когато беше въведен валутният борд. Но той не спира дотук и с характерния си нетърпящ възражения тон зове: „Битката за лева е последната битка за България“. За кой лев по-точно? Онзи, който преди 28 години стигна курс 3000 (три хиляди) лв. за 1 (един) долар. А и добре е да се знае, че българският лев е създаден през 1880 г. по модела на най-надеждното платежно средство през XIX век – френският франк, а (кой знае защо) не на рублата. Което не го предпази от това да бъде обезценен няколко пъти. Но отдавна е известно, че най-доброто качество на парите е количеството. За името нищо не се казва. Това едва ли ще е последната битка за България. Но борбата сега е дали българският вагон да „пухти“ зад грохнала електричка някъде по Транссибирската железопътна магистрала или да се закачи за високоскоростния европейски влак. И най-вече да не стои на края на композицията и да не е толкова безнадеждно остарял, че да дерайлира на някой по-остър завой.
Следващото плашило е, че България ще загуби идентичността си. Коя от 20-те държави в Еврозоната е загубила идентичността си? Идентичността си може да загуби само този, който е готов да я изтъргува за шепа пиринчени монети.
Хората обаче има от какво да се притесняват. Малцина – защото не знаят как да обменят чувалите с левове, чийто произход няма как да докажат. Мнозина – за това дали оскъдните им приходи ще стигат.
И тук държавата най-после трябва да проведе отдавна обещаната и много закъсняла информационна кампания за еврото. Да опровергае откровените лъжи, да предупреди за възможните проблеми и да разсея някои страхове. На първо място сред тях е този за спекулативното покачване на цените. Нещо, което вече се случва след „пророчеството“ на Р. Радев. Хората имат право да се страхуват, защото досега не са видели оторизираните да бранят правата им контролни органи, препълнени с нечии службогонци, да са наказали някой сериозен нарушител, а гонят само малките. Те масово практикуват или широко затворени очи за „нашите“ фирми, или размахване на поръчана от някой висш кадровик бухалка за непослушните. Години наред няма обяснение защо цените у нас на едни и същи стоки в дадени търговски вериги са по-високи от тези в същите магазини в страни с много по-висок стандарт. Няма и реални действия за нормализация. И за това не е виновно еврото. Каква е готовността на институциите да работят за преход без големи сътресения засега е въпрос без отговор, въпреки многото (празни) приказки.
Валутният борд ограничи у нас кражбата на обществени фондове. Европейският съюз не въведе политически борд и не можа да попречи бивши ченгета да превземат държавата, чрез верните си марионетки. Сега на хоризонта е надеждата, че Еврозоната ще намали влиянието им чрез строга финансова дисциплина. Много крехка надежда.
Но най-големият въпрос е: Задължително ли е, за да си българин, да имаш национална държава и национална валута? Когато тези два щита изчезнат (левът след шест месеца, а националната държава навярно след няколко десетилетия), всеки по тази земя ще трябва да е 3 (три) пъти повече българин, за да отстоява идентичността си. Българин не те правят националните граници (динамично променяли се през вековете), а това, което носиш в душата и ума си като ценности, бит и култура.
Няма идеални неща. Еврозоната носи и предимства, и проблеми. От първите ще могат да се възползва само тези, които са добре информирани и знаят както да извлекат ползи, така и да се предпазят от подводните камъни, които няма как да не се появят при тази все по-динамичната международна обстановка. За останалите ще бъде (почти) същото като преди влизането в Еврозоната.
Коментари
Няма коментари по темата.