Оставам в България!

Първенец на випуск 2021 в ПЕГ “Никола Й. Вапцаров” Траяна Димитрова Янакиева, 12 А клас

Траяна Янакиева е ученичка в 12 А клас на ПЕГ “Никола Йонков Вапцаров” с изучаване на английски и немски език. Самостоятелно по време на обучението си е научила и испански език. Проявява интерес към физиката, с която смята да свърже и професионалното си бъдеще. За постиженията си в учебния процес и в живота на училищната общност, Траяна беше избрана за първенец на випуск 2021 в ПЕГ “Никола Йонков Вапцаров”

– Здравей, Траяна! Поздравления за постигнатите резултати в обучението, които ти отреждат мястото на първенец на тазгодишния випуск във ПЕГ „Никола Й. Вапцаров“. Как се оказа в тази гимназия преди пет години, какво повлия на твоя избор?

Преди да взема решението да вляза в ПЕГ “Никола Й. Вапцаров” бях много несигурна в това къде да отида да уча след седми клас. Изборът изглеждаше прекалено труден, имайки предвид колко много опции имаше. На един ден на отворените врати в началото на 2016-а година имах възможността отблизо да се запозная с програмата, която гимназията предлагаше за предстоящата 2016-2017г. По-късно, след серия от разговори с братовчедка ми, която завърши през 2014-а година, реших, че Езиковата ще е мястото за мен. Вече знам, че изборът си е бил правилен и всичко след това си е струвало.

– За мнозина от родителите на седмокласници, а и за самите ученици същестува притеснение, че в гимназията ученето е по-трудно, че натоварването е прекалено голямо. Вече като абитуриент как определяш тези страхове?

Най-голямата трудност е смяната на обстановката. Седмокласниците са свикнали с един вид преподаване, с един приятелски състав, с който са свикнали и в един момент се оказват на изцяло ново място. Трябва да свикват с нови съученици, нови учители. Да, ученето е доста повече отколкото в седми клас, но мисля, че тук вече е до човека и до това доколко е готов да бъде постоянен и упорит. Според мен, ако се стремиш да работиш с постоянство и упоритост, няма да имаш проблем да учиш и да завършиш в Езикова гимназия.

– Сега като прехвърляш преживяното през тези пет години кои са най-ярките спомени от обучението ти в Езиковата гимназия?

Пет години по-късно, навръх своето дипломиране, се връщам назад в спомените си с много умиление и носталгия, защото, чак сега мога да осъзная и всички неща, които езиковата гимназия ми даде. На първо място, това е езикът. Трябва да отбележа, че, когато записах през 2016-а година в ПЕГ “Никола Йовков Вапцаров”, избрах профил английски и немски език. Винаги дотогава с английския се бях справяла, но след като влязох в гимназията се запали у мен интересът да знам повече и повече, защото езиците са една врата към света, едно познание, което на практика е безценно. И така няколко години по-късно реших с помощта на моята майка да започна да изучавам и испански език. Гимназията ми даде не само много богат “арсенал” от езикови знания, а ми вдъхна и любовта към изучаването на нови, различни езици. Естествено, в средно образование се учат и други предмети, по които ни подготвяха отлични професионалисти, които си разбират изключително много от работата. Можем спокойно да кажем, че у нас оставиха една много богата обща култура. Гимназията ми даде и много възможности – състезания, национални олимпиади, конкурси (както национални, така и международни), но и ме запозна с много хора, които с течение на времето се превърнаха в мои верни приятели.

– Най-трудните преживявания?

Не всичко беше цветя и рози, обаче. Пътят към успеха никога не е лек, изисква се много постоянство и самодисциплина. Многобройните контролни никога не са били леки, но с малко повече упорство и тези препятствия се преодоляваха. Имах късмета да попадна на съученици, с които съвместно се уважаваме и за щастие не съм изпитвала проблеми с класа като цяло. Сега ако трябва да се върна назад във времето, може би една от най-големите трудности беше прехода от 7-и към 8-и и после този от 8-и към 9-и клас. Първият, защото обстановка, приятелски кръг и учителски състав бяха напълно различни, втория, защото преминаването от учене на езици до ученето на всички предмети беше доста по-трудно от очакваното. И тук, ако трябва да дам съвет на всички бъдещи осмокласници и гимназисти като цяло, то е – не се предавайте, бъдете упорити и най-рече постоянни и всичко ще се подреди по най-добрия възможен начин.

– А любимите мигове?

Определено, най-любими са били моментите в училище, когато съм била с приятелите си, когато съм имала възможността да бъда себе си с тях. Веднъж даже с тях се бяхме облекли всички с дънкови якета без да се наговаряме. Тези малки моменти с класа и с приятели бяха любимата ми част от гимназията, когато сме се смели на шегите, които се пускат в час, когато сме ходели по кафенета, събирали сме се и извън класната стая, всеки час по физическо, в който сме играли заедно и т.н.

– Имахте, не знам как да го нарека – нещастието или предизвикателството да учите във времето на пандемия, почти две учебни години. Как ви се отрази това? Как се промениха отношенията?

В началото на пандемията някак си класът ни стана много по-сплотен. Докато разберем как да направим онлайн обучението да работи всеки помагаше на всеки, всеки се обръщаше към всеки и бяхме много по-сплотени, отколкото преди началото на пандемията. Беше едно много голямо предизвикателство.

– Чувствате ли се ощетени?

Малко да, защото това са последните ни, най-сладките години в училище и, когато не можем да ги прекараме заедно – не е същото. Едно е да седиш пред компютъра, друго е живият контакт в училище. Този контакт ни липсваше.

– Успяхте ли да се подготвите за матурите идната седмица?

Аз мога да говоря само за себе си, но от това, което наблюдавам, от задачите, които решаваме – мисля, че сме достатъчно добре подготвени. И за себе си мисля така.

– Къде ще си догодина, след три години, след пет години?

Не съм гледала толкова напред, но догодина се надявам да съм студентка първи курс в Софийския университет, специалност „Оптометрия“. Изборът на тази специалност беше едно обръщане на 180 градуса от чуждите езици към физиката. Винаги физиката ми е била интересна като наука и съм била доста добра, в нашата гимназия от години наред има ученици, които се явяват и представят блестящо държавен зрелостен изпит по физика. Знам, че има наши съученици, випускници на Езиковата гимназия, които учат физика в Харвард. Един ден, когато завърша, а искам да остана в България и да се реализирам тук. Това е моят роден край и си го обичам.

– Ако трябва в едно изречение да представиш училището, което завършваш, какво би казала?

Ако трябваше да избера един слоган, с който да опиша езикова и да ви дам една причина, заради която да се запишете, то той би бил: “За да опознаеш света навън, трябва да се владееш и да се научиш на езика му”.