Насила национална гордост не се възпитава

Всеки ден преди 89-та в казармата започваше с физзарядка (по-младите да проверят в интернет какво е това), изслушване на националния химн и издигане на националния флаг, и завършваше с вечерна проверка, химна и сваляне на знамето. Всеки ден. В училищата, и то не всички, часовете започваха с физзарядка и завършваха с последния звънец. В това отношение летните бригади (по-младите знаят къде да проверят) бяха нещо като подготовка за казармата, в която тогава ходеха само момчетата.

На 10 ноември общински съветници предложиха всеки ден в училищата и детските градини на община Шумен да започва с националния химн, а на всеки вход и във всяка стая на ясли, градини и училища да има по един национален флаг или национален герб. Как да завършва учебния ден съветниците не предлагат. Вносителите се позовават на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България, но в него няма такава императивна разпоредба. Там са изброени институциите, на чиито сгради трябва да има национален флаг и това в община Шумен се спазва.

Вносителите обосновават искането си с тезата, че почитта към националните символи ни е направила народ. И така зачертават близо 12 века българска история, преминали без държавни герб, химн, знаме. Според тях „поставянето на българския трибагреник във всяка учебна зала и звученето на химна всяка сутрин ще има огромен възпитателен ефект – ще възроди чувството на гордост и ще припомни на всяко дете, че принадлежи към древен и достоен народ“. Но за да се припомни нещо, първо трябва да се знае.

Интересно защо вносителите са пропуснали да предложат изпълнението на химна всяка сутрин и в детските ясли. А при по-голям творчески размах от тяхна страна, биха могли да предложат още:

В детските градини да се провеждат обучения и състезания за разглобяване на автомат „Калашников“, произведен в България.

За детските ясли да се купят водни пистолетчета.

За учениците до 4 клас да бъдат написани стихотворения по примера на култовото „Дядя Вова, мьй с тобой“, в което се казва: „На земле сей был бы мир, но если главный командир/ Позовет в последний бой, дядя Вова, мы с тобой!

Авторите задължително да наблегнат особено на „главный командир“ и „последний бой“ (Гугъл преводач ще помогне). А в тон със строфата „В гавань Родины, Аляску возвратим!“, да се говори за връщане на всички изконно български територии – Западните покрайнини, Северна Добруджа, Македония, земите на север от линията Мидия-Енос и т.н.

След година да започне и провеждането на традиционен песенен конкурс, (първо национален, а после и международен) за най-добро изпълнение и парад на маршовата стъпка от групи от детски градини.

За всички, посещаващи детските ясли, детските градини и училищата до 12 клас в община Шумен да се разработят униформи, много близки до военните, с които те да посещават занятията.

По време на обсъждането на предложението в Постоянната комисия по култура един от вносителите се аргументира, че така било в САЩ (на пръв поглед странно за партия, чийто председател стои по-често в Москва, отколкото в НС), и в „южната ни съседка“, без да уточни коя от двете. Но и двете страни не са за пример. Щатското знаме може да се види навсякъде, включително върху бикини и боксери, а освен това няма информация нито знамето, нито химна да са предотвратили някоя от нередките престрелки в училища там. А ако под „южна съседка“ се визира Турция, портретът на Ататюрк и националното знаме, стоящи и вътре, и навън на всички обществени сгради, не пречат на това принципите на светската държава постепенно да избледняват замествани от ислямски порядки. А най-умилително стана когато съветникът пусна клип от Ютюб, в който деца от градина в Елин Пелин (чийто кмет забрани Хелоуин вместо да стимулира запознаването със силата и красотата на българските традиции) пеят химна. Въпросът е колко от казаното в текста на химна разбират тези деца?

Членовете на комисията по култура, навярно и за да не бъдат обвинени, че не са патриоти и българи, единодушно изразиха положително становище по основните постановки в предложението. А след като администрация проведе допитване с директорите на учебните заведения, то ще бъде обсъдено отново през декември.

Държавните символи – национален герб, национален химн, национално знаме, не са източник на национална гордост, а знаци на национална гордост, чрез които тя да бъде изразена, когато/ако има повод за такава.

Уважение към държавните символи и чувството за принадлежност към Отечеството не могат да се налагат силово със заповеди.

Неуважението към държавните символи е породено от неуважението на държавата към нейните граждани. А неписано, но важно задължение на родителите е да научат децата си какво символизират знамето и герба. Както и, че когато се изпълнява националният химн се стои прав и се сваля шапка. Същото се отнася и за двете (които бяха три, но на някого му се сториха прекалено дълги за забързаното ежедневие, че ги намали с 1/3) минути на 2 юни всяка година. Единствените минути, през които, чрез воя на сирените, целият народ трябва да отдаде почит на всички загинали за Родината. Надявам се общинските съветници да не предложат всеки ден в 12.00 ч. по градини и училища да звучат сирени.

В отговор на скърцането със зъби на масата патриотари и недоволството на обикновени патриоти (един такъв преди време ме попита „Турският химн ли да звучи?“) ще задам само един въпрос. Това че пред сградата на Община Шумен, пред и в заседателна зала има национален флаг, както и това че всяко заседание на Общински съвет-Шумен започва с националния химн направи ли общинските съветници по-отговорни, по-компетентни, по-мислещи за гражданите на тази община? Отговорът е еднозначен.

За тези, които не са наясно ще обясня, че от много заигравания при гласуването на Правилника за работа на Общинския съвет в началото на този мандат „изпадна“ изпълнението на химна на Шумен. Сега всяко заседание започва само с националния химн, нещо което дори Народното събрание прави само два пъти в годината.

Не знамето и химна са повод за гордост, а постиженията на дадена държава. Ако ще в началото на всеки час да бъде пускан химна, това няма да промени жалкото състояние, до което е доведена България. Най-много слушащите да намразят един от най-хубавите национални химни – този на Република България.

Когато България стане държава, в която всеки ще иска да живее, тогава ще бъде гордост и да се слуша прав химна, и да се развява националното знаме. Не по задължение, спуснато от някого, а поради вътрешна убеденост.

Насила хубост не става, е казал народът. И със силовото насаждане на чувство на национална гордост е същото.