Наградата „Иван Пейчев“

Публикувано от TT в категория

Арт

на декември 17, 2015 | Няма коментари

Разменят за око окото.
Разменят злато за сребро.
Ще видя ли веднъж
доброто
да разменят
за добро?

За това стихотворение и за още 60 в последната си лирическа стихосбирка „Моята антология“ поетът Борислав Геронтиев получи в сряда вечер наградата на литературния конкурс „Иван Пейчев 2015“.

Стихосбирката на родения в с. Градище поет, публицист, журналист и почетен гражданин на Шумен Борислав Геронтиев е била оценена сред 26 стихосбирки на 22 автори.

Наградата, чието парично изражение е 1 500 евро, връчи кметът Любомир Христов. Бившият шеф на ОД МВР-Шумен призна, че малко късно научил, че Борислав Геронтиев е брат на Недялко Ботев, който също ръководеше полицията преди години.

Поетесата Роза Боянова, която е общувала с Иван Пейчев и благодари, че големият поет я е допуснал в своя свят, разказа спомени за него и припомни думите на Любомир Левчев, че наградите са толкова големи, колкото са големи поетите, чиито имена носят.

„Като станах по-голям, разбрах, че животът се състои от малки неща и от малки думи… Това, че аз вземам наградата, не е новина. Но наградата на името на Иван Пейчев е особена. Сигурен съм, че сега ни гледа от небето и ще изпие едно бяло вино, че аз получавам тази награда. Мога да го кажа, защото сме изпили известни количества вино с него и сме си казали малки думи“, сподели Борислав Геронтиев и благодари на журито.

Част от наградата си той подари на младата поетеса Илияна Иванова, за да издаде тя първата си стихосбирка. „Тази година Иван Пейчев би бил на 99 г. Нека за неговата 100-годишнина стихосбирката на Илияна да е готова и да направи своята премиера по време на честванията“, пожела поетът и сподели, че знае колко е важна първата стъпка за един поет.

Преди срещата в библиотеката Борислав Геронтиев е оставил по няколко броя от книгата си в три шуменски библиотеки. „Искам с наградата да помогна на хората, които обичат да четат книги, но не могат да си ги купуват. Лошото е, че тези, които могат, не дават пари за книги, а спят в шест спални и пикаят в шест тоалетни“, каза с огорчение Геронтиев. Преди да подари книги с автографи на публиката, той прочете няколко стихотворения от книгата си и намекна, че последното в нея („През прозореца на болничната стая“) вероятно ще е последното изобщо.