Къщата на Коджа Юсуф
Публикувано от TT в категория на септември 6, 2015 | 2 коментара
Легендарният борец от Делиормана Коджа Юсуф вече има къща музей в родното си село Черна и всеки може да я разгледа и да се запознае с експозицията от снимки, документи и фигури в цял ръст.
Къщата-музей беше открита в неделя и първи я разгледаха хората, участвали с пари и организация в построяването й – валиите на турските общини Адана и Одрин, областният управител на Букурещ, депутати, кметове, български политици и дипломати, спортни деятели от Турция и България, представители на наши изселнически организации и всякакъв народ.
Основен спонсор на строежа е валията на Адана Хюсеин Сьозлю и в негова чест в двора е поставена благодарствена плоча. Той преряза лентата на новата сграда заедно с лидера на ДПС Лютви Местан. Гост на тържеството беше и роденият в Черна Меджит Саър, който е написал книга за Коджа Юсуф и запалил спонсорите с идеята си за къщата-музей.
Първата копка на строежа беше направена точно преди година – на 7 септември 2014 г., когато в двора имаше само буренак, припомни кметът на община Хитрино Нуридин Басри. Първи в начинанието се включил собственикът на завода „Алкомет“ Фикрет Индже, който помогнал общината да придобие собствеността върху имота, който имал други собственици.
„Сега къщата е факт благодарение на сътрудничеството между всички власти и между хората от двете страни. Легендарният борец, който няма гроб, вече има къща в родното си село. Коджа Юсуф е важен символ за целия турски свят, но понеже е роден тук, е важен и за България“, каза Нуридин Басри и пожела на добър час.
„Къщата-музей на Коджа Юсуф е символ на нашата самоличност, не само на език и религия. Не е достатъчно Коджа Юсуф да се чества само веднъж в годината. Ще призовем „Юнеско“ да обяви година на Коджа Юсуф, в която да му се посветят много събития“, предложи валията на Одрин Али Дурсун Шахин. В Одрин Коджа Юсуф се боготвори. Там ежегодно се провежда състезание по мазни борби и то е второто най-старо в света след олимпийските игри.
„Коджа Юсуф е символ, който не разделя и не противопоставя, той е символ на съседство и приятелство. Той е прославил както България, така и Турция, защото такава е била житейската му съдба. Трябва да се гордеем с този легендарен борец, така както в по-ново време се гордеехме с Наим Сюлейманов. Днес тук празнуваме двоен празник – чифт байрам – 130 г. от Съединението на България и откриваме тази великолепна къща-музей. Това е символично. Както каза преди малко Хюсеин Сьозлу, Коджа Юсуф е образ на нашата самоличност. Наша обща цел е интеграцията на база равни права. Ние се гордеем с нашата самоличност и който я загуби, не се интегрира, а се асимилира“, каза лидерът на ДПС Лютви Местан, който миналата година присъства и на първата копка в Черна.
След откриванено на музея на алая край селото започна турнир по мазни борби с участие на пехливани от Турция. Публиката бе подгрята от колоритен турски церемониален оркестър с духови инструменти и тъпани. За разлика от миналата година, когато поляната беше червена от турски знамена, този път домакините се бяха постарали да има реципрочност, виждаха се български и европейски флагове.
Шуменският скулптор Бехчет Данаджъ е автор на бюста на Коджа Юсуф в двора на къщата-музей, както и на паметника на бореца в Хитрино.
Миналата година организаторите бяха прекалили с турските знамена.
В понеделник надвечер най-сетне се разбра — за юницата щяха да мерят сили Великин Георги от Тулча и Плясата от Хаджиоглу Пазарджик. Това стана очевидно, когато на единия алай Плясата едва не задуши в могъщата си прегръдка Коджа Юсуф, който до сега на три пъти бе доказал, че не носи даром прозвището си[13] и че не е бил напразно пътя от Шумен до долното течение на Дунава, а на другия Великин Георги със светкавична задна сарма залепи плещите на гагаузина Хамди. Стотиците зяпачи вече се катереха един връз друг и облозите им невям опряха до пухкавите облаци, които последните лъчи на слънцето багреха в пурпур, когато каймакаминът Гюрсел Турхут вдигна ръка — повеляваше той, решителната борба да остане за вторник. Решението си беят обясни с това, че тъй, както са силни и изкусни двамата борци, схватката между тях така или иначе няма да приключи до тъмно и ще се наложи да бъде продължена на следната утрин, третия ден на Възкресение. Прав беше, всички му го признаха, ала каймакаминът имаше на ум и още едно съображение, което предпочете да премълчи, но за което също беше прав — уморени бяха вече двамата пехливани, загубили бяха и от силата, и от бързината си, та борбата им бе станала мудна и с повече пляскане и бутане по намазаните с шарлаган тела, отколкото с истинска мощ и чалъми; дадяха ли им една нощ за отмора, утре схватката помежду им обещаваше да стане неповторимо зрелище.
Изглежда, мнозина мислеха като каймакамина, понеже на другия ден най-запалените любители на борбата (пък те, кажи го, бяха всички мъже, младежи и момчета на Тулча) още по тъмно сключиха първите един-два обръча около алая, на който щеше да се реши паметното състезание. При изгрев слънце зяпачите вече брояха до двеста и повече. А когато каймакаминът и приближените му хора заеха запазеното за тях място и се настаниха с кръстосани крака по килимите и възглавниците, множеството вече не се поддаваше на преброяване.
Очевидна провокация на ДПС. На връх националния празник откриват музей на никому неизвестен османски пехливан, най-голямата победа на който е над някакъв Кел на мазни борби. След това го закарали в Европа и САЩ да го показват по цирковете. Дори на официалния му сайт няма име на победен от него, нито завоювана титла. Турски знамена и маанета. Ай, сиктир!