Куцо и сакато (саркастично)

Куцо и сакато. Буквално. Дори да звучи цинично, няма начин човек да не си го помисли. Мъж с ампутиран крак ще се грижи за Петранка Недева – живият труп, крой който близо седмица се суетиха сираците от общинското общежитие на ул. „Шуменска комуна“. Миналия петък болнична линейка я стовари там само с торбичка памперси, след като била изписана от инфекциозното отделение на МБАЛ-Шумен.

Днес по обед Петранка напусна общежитието и пак с линейка бе откарана на ул. „Раковска“ 59. С одобрението на социалните служби там за нея ще се грижи 53-годишният Георги Маринов, инвалид с отрязан крак, с когото до болестта си Петрнака живяла на семейни начала. Той я бил намерил една зимна нощ преди 2-3 г. да се скита по чорапи из улиците и я прибрал за компания. Била прогонена от хазаите си и няколко дена била връзвана като животно в някаква къща в циганската махала за сексуални услуги.

Самият Георги също е несретник, но намерил благодател в лицето на 56-годишния фелдшер от Спешна помощ Гаро Ованезов. Той приютил и двамата в малка стая зад стария супермаркет на ул. „Раковска“, направил дори ремонт за своя сметка.

Помогнал Петранка да бъде прегледана в ТЕЛК, водил я до психоболницата в Царев брод, дали й инвалидна група и пенсия от 320 лв. Издействал й инвалиден стол, декубитален дюшек и специален душ. Георги и Петранка се издържали с нейния доход, по-голямата част от който отивал за лекарства.

По ирония на съдбадата двамата се разболели тежко в един и същи ден – в началото на март Петранка изпаднала в кома от менингококовата инфекция, а Георги го взели в ортопедията за ампутация на единия крак заради запушена от тромб бедрена артерия. Затова сега Георги ще я храни и ще й прави компания колкото може, а за по-сложните хигиенни процедури ще идва помощничка. Това ще продължи докато „Социални грижи“ намерят постоянен приют за Пепа, което обаче може да се проточи с месеци, дори година. Проблемът с настаняването на хора като нея е, че в старческите домове не ги искат, защото нямат навършени години, а специализиринаните са само 5 и местата са кът.

Допреди 2 г., когато се срещнали с Георги, Пепа била контактна, говорела по малко, можела и да върви, макар и трудно. След болестта вече е напълно безпомощна – мозъчната й кора е напълно атрофирала и страда от жестока деменция, не си служи нито с краката, нито с ръцете, лежи в ембрионална поза и непрекъснаото иска да яде.

Благодетелят й Гаро Ованезов вчера придружи Петранка с линейката до ул. „Раковска“. Каза, че е помагал и на други хора, отритнати от обществото по различни причини – клошари, алкохолици, инвалиди. Освен че е фелдшер, той е магистър по психология, а в момента се дипломира и като специалист по социална педагогика. Има регистрирана асоциация „Право на живот“, чрез която възнамерява да кандидатства с проект за защитено жилище или кризисен център точно за хора като Петранка. „Това са човеци, които никой не иска. Каквито и да са били приживе, дори сами да са виновни за положението си, те имат право да изживеят последните си дни като човешки същества, а не като животни. Затова помагам с каквото мога“, казва Ованезов.

Виж още: „Болна е, а не умира“.