Копнеж за щастие и свобода

Хор “Бодра песен” на сцената на международния хоров фестивал Cracovia Cantans в Краков, Полша

Няколко думи за представянето на българския хор “Бодра песен” на 12-тия международен хоров фестивал “Cracovia Cantans” 2-4.06.2023 г., Краков.

На 2 юни 2023 г. Български детски хор „Бодра песен“ от Шумен откри 12-ия Международен хоров фестивал „Cracovia Cantans“. Първият концерт от фестивала, който се проведе в църквата „Св. Катажина“ (Св. Екатерина) в краковския Кажимеж (исторически район на града, б. прев.) под мотото „Светлина и песен“, привлече множества от любители на хоровата музика. Младите хористки, само девойки в състава, се представиха в местни български облекла – бели рокли с нежни червени шевици, изпълнявайки успешно песни по музика на съвременни композитори, най-често български и по някакъв начин свързани с Шумен: на Славил Димитров (роден в Шумен, музикант и диригент, а в годините 1998-2008 г. Свързан с Държавната филхармония в Шумен), Петър Ступел (1923-1997 г., ученик на видния български пианист, диригент, композитор и музикален педагог – Панчо Владигеров, който взема първите си уроци по пиано в Шумен), или Борис Ибришимов, учител по музика в Шумен през 1946-1951 г.).

Сред произведенията, изпълнени в първия ден, бяха две композиции на музиканти извън България: на съвременния словенски композитор Амброж Чопи (роден през 1973 г.), който беше член на журито на конкурса (хорът се представи извън конкурсната програма) и на Сузана Линдмарк от Швеция .

Две сакрални пиеси със сигурност са привлекли вниманието на слушателите. Първата, „Господи помилуй“, от „Меса за мир“ на Славил Димитров, звучащ доста традиционно и, на пръв поглед, изглеждаше като да не е правена за детски изпълнители, беше изпълнена  великолепно и внесе повей на източно църковно песнопение. Нежните детски гласове постепенно пронизваха сякаш безкрайното пространство на църквата „Света Екатерина“. Изглеждаше така, сякаш акустиката на храма ще ги надвие, че връщащият се звук ще покрие пеенето им, че ще предизвика някакакъв акустичен фалш… Но нищо подобно не се случи, изведнъж детското „Господи помилуй“ завладя цялото пространство, доминирайки с перфектната чуваемост на текста.

„Missa Laetitiae (Меса на радостта)“ беше изпълнена изцяло. Нейният автор Амброж Чопи на втория ден седна сред публиката и нещо повече, беше много доволен от изпълнението на пиесата (което изрази, като излезе на сцената и поздрави диригента и хора). Красиво звучащите детски гласове бяха изпълнени с лекота и радост, а диригентът на хора перфектно поддържаше контакт с групата. Макар децата да бяха силно фокусирани върху пеенето през целия концерт и да се усещаше професионалната им подготовка за концерта, то от друга страна, концертът и пеенето бяха атракция и истинско забавление за тях. Чухме това както в “Missa Laetitiae (Меса на радостта)”, особено в част 3. “Gloria”, която остава в паметта дълго след излизане от църквата, така и в “Продавач на ябълки” на Борис Ибришимов, или във финалната песен .

Във финала на представянето си хорът изпълни блестящо песента „Children of the wind“, призоваваща за живот в хармония с природата, в хармония с нейния ритъм, композирана от шведския композитор и диригент на хор „Nordic Light“ Зузана Линдмарк (родена през 1967 г.). Групата пя под акомпанимент на пиано в изпълнение на Евридика Вълчева с хореографски елементи, подчертаващи ритъма на произведението и неговата музикална атмосфера. Свободата, в крайна сметка, е възможност за безгрижна игра на криеница, спиращи дъха гледки към високи планини или безбрежни океани. Както пише самата композиторка: „Кой по-добре говори езика на снежинките и нашепва тайните на вятъра от децата на земята? Децата са нашето бъдеще и всяко дете в своята общност трябва да има право да упражнява този вид свобода“.

Междувременно как да говорим за свобода, за правата на децата, за правата на човека, когато има война в Украйна. Дори вятърът в косите й е пропит с тревога, страх, грижа за живота! И все пак във всеки от нас има дете, всеки от нас би искал да танцува, да се върти сред снежинки … В лицето на продължаващата война в Украйна тази песен придоби особен смисъл.

Хорът представи свой репертоар и на втория ден от фестивала, 3 юни, този път в църквата „Св. Св. Петър и Павел“, в центъра на града, на ул. „Гродзка“. Този ден гласът на хора звучеше още по-прекрасно, магично, кинематографично и мистериозно, вероятно поради много по-голямото пространство и по-добрата акустика. В неделя, на необичайно място, на река Висла, в изпълнение на хор “Bodra Pesen”, можеше да чуете и полската народна песен “Szła Dzieweczka”, и песента по текст на Йордан Стратиев и музика на Георги Димитров (1904- 1979) „Синигерова сватба“.

Хор „Бодра песен” успешно продължава богатите културни, включително и музикалните традиции на своя град. Все пак именно в Шумен е създадено едно от първите читалища в България, основан е първият симфоничен оркестър, първият училищен смесен хор, първата театрална постановка… Заслужава да се отбележи, че хор „Бодра песен” съществува в Шумен непрекъснато от 1963 г. Негов основател е проф. Венета Вичева (1931-2013), която беше художествен ръководител и диригент в продължение на 48 години. От години град Шумен, откъдето е хорът, е домакин на Международния детско-юношески хоров фестивал „Добри Войников“, иницииран от проф. Венета Вичева, основател на хор “Бодра песен”.

Хорът има постоянни успехи на национални и международни фестивали, в т.ч във Франция, Германия, Чехия, Турция, Словения и Полша. През 2004 г. е удостоен със званието „Посланик на европейската култура“ от Европейската хорова федерация на Европейския съюз. Така той беше отличен измежду 1750 колектива

Понастоящем от 2011 г. художествен ръководител и диригент на хора е ученичката, а по-късно и сътрудничка на проф. Венета Вичева – Деница Узунова, многократно награждавана за работата си за извънкласно музикално образование (2010, 2014).

Поколенията се сменят естествено в групата, те израстват с песента, влизат в живота на възрастните и след това се връщат там с децата си … В крайна сметка в България, както и в Латвия или Литва, пеенето е част от националната култура (не фолклор), средство за борбата за свобода и национална независимост.

С удоволствие следя успехите на шуменския хор, имах удоволствието да прекарам две години в Шумен, запознах се с проф. Венета Вичева и  неведнъж съм слушала хора в неговия роден град, помнещ и Владислав Варненчик, който през октомври 1444 г. по време на Балканската кампания побеждава турците, превземайки крепостта Шумен, помни Адам Мицкевич – една от централно разположените улици (фасадата на Сградата на съда, разположена на тази улица, е украсена с барелеф в памет на полския бард от съвременен художник и скулптор Петър Дичев.

Четиринадесет хора от различни части на Германия, Словакия, Литва и Полша се представиха по време на 12-ото издание на “Cracovia Cantans”. Шуменският хор се представи в Краков извън конкурса поради регламента (в категорията „Детски хорове“ всички хористи трябва да са на възраст под 15 години, а в категорията „Младежки хорове“ всички хора трябва да са на възраст между 14-19 години ). Голямата награда на фестивала, финансова награда от 6000 полски злоти и класиране за участие в Световното хорово първенство през 2024 г. в Римини (Италия) отиде при Хора на Медицинския университет в Бялисток (Полша), град, ми е близък като Шумен, градът, в който прекарах първите осемнадесет години от моя живот.

Искам да поздравя победителите, както и всички участници, особено младите хористки момичетата от Шумен, който ми е на сърцето. Вашата музика носи радост, размисли, понякога тревожност. Дава вятър в крилата. Тя е много нужна!

Д-р Йоанна Шулборска

Б. Р. Оригиналното заглавие на рецензията е “Като дете копнеем за щастие и свобода”, текстът е публикуван в страницата на авторката във фейсбук.