Зографи в университета

Анастасия е избрала да рисува Христос Пантократор.

10:00 в последния работен ден от седмицата. В едно от ателиетата в Шуменския университет в импровизиран иконостас са подредени седем икони, а създателите им очакват оценката за труда си от доц. Ростислава Тодорова-Енчева, преподавател в катедра „Визуални изкуства, теория и методика“. Първата нарисувана от ръцете на студентите икона е факт и малко или много вече могат да се нарекат зографи.

Три седмици по-рано, същата зала. Четвъртокурсниците Дарина, Добри, Живка и Анастасия са се съсредоточили върху правоъгълни дъски, които вече са готови на 80 процента икони. Студентите са от факултатива по иконопис, който е включен в учебния план на специалността „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“. Вече 10 години това е традиция за последния летен семестър на художниците. Започнал я доц. Валентин Кулев, а сега я продължава неговата ученичка по рисуване и иконопис доц. Тодорова-Енчева. Нейна е отговорността студентите да излязат от университета грамотни в тази специфична художествена дейност.

Дарина ще постави в дома си Света Богородица Умиление.

Дарина е избрала за работата си образа на Пресвета Богородица Умиление. Има две деца и това е повлияло в известна степен избора на сюжет – връзката между майката и детето. Иконата вече си има избрано място. Семейството на Дарина има нов дом, първата икона, която поставили в него била на Исус Христос, сега това ще е втората, излязла от нейната четка.

„Чисто практически започваме от дъската – изборът й зависи от сюжета. Най-евтин е чамът, но който има възможност предпочита орех или череша като по-трайно и красиво дърво – отстрани се виждат цветът и фладерът му.“ – обяснява стъпка по стъпка създаването на една икона доц. Ростислава Тодорова-Енчева. Оттам нататък започва тежък физически труд. Студентите идват с голата дъска, купуват си плат, който им служи за основа – тензух или марля, правят си сами бял грунд, нанасят го на няколко слоя и след това трябва да се изшкури до гладкост, което е трудоемко занимание. За да се получи накрая бяла гладка основа, върху която да откопират сюжета, който са избрали да нарисуват.

Добри и Живка работят върху иконите си.

Зографите-студенти сами избират образа, който имат желание да гледат в дома си или да подарят на някого. След това търсят четливи образци на класически византийски иконописци. По-лесни са. Нашите възрожденски образци са по-трудни за повтаряне, а канонът включва повторението.

Как се рисува икона казват старите книги Ерминии – ръкописни напътствени описания за техниката и иконографията на църковното изкуство, един вид наръчник за зографи. „Всичко е разписано: Праотецът Адам се рисува с еди каква си на цвят коса, с къдрици без къдрици, има формални изисквания по формата. Не можеш да нарисуваш розовобузо, синеоко русо ангелче просто защото на теб така ти харесва.“ – обяснява преподавателката на студентите-зографи.

Сигурно може да се нарисува свети Георги и с мускули и тяло на атлет, но хората, които са във вярата и са грамотни, те няма да реагират положително на такава модернизация. Те знаят, че целта на православната икона не е да покаже красотата в нейния идеален вид. Затова Пресвета Богородица никъде не се рисува по православния канон красива млада жена, каквато най-вероятно е била, а се рисува според това което църковното предание е казало. Че първите нейни портрети и икони са създадени от светия евангелист Лука и, че основният тип, един от трите, които свети евангелист Лука е нарисувал е това, което е избрала Дарина- Света Богородица Умиление.

Живка е избрала Св. Архангел Гавраил.

Технологично XXI век е влязъл и в света на иконите. Оставяме на страна, че има лазерно рисувани икони. Технологията на студентите днес се отличава от тази от Възраждането например, защото е облекчен трудът им с по-съвременни материали. „Винаги е по-лесно да използваме съвременен лак, който ще изсъхне за 24 часа като финално покритие на иконата, ако направим лак по старите традиции описани в ермениите той трябва да съхне един месец на място където няма прах, въздушно течение.“ – обяснява осъвременяването доц. Тодорова-Енчева, но добавя: „Важно е отношението и спазването на каноничните изисквания за самото изображение. Да бъде то православна икона – начин по който се изобразява, с ореолите като символ на святост, с надписите, характерните атрибути за всеки свещен персонаж.“

Златото е 22 карата и е на малки листчета 8 на 8 сантиметра.

Чисто злато ли е това в църквата, или някакъв жълт бронз – не може да не сте се питали поне веднъж, когато сте влизали в храмове с изящни олтари. Оказва се, че златото за иконите изобщо не е толкова скъпо. Мнозина иконописци, сред които и доц. Тодорова-Енчева рисуват икони с истинско 22-каратово злато на листи. Купува се на тефтерчета с листчета 8 на 8 сантиметра. Намазва се повърхността със специално лепило – маслен миксион, Използва се трансферно злато за да може самата хартийка да помогне да се пренесе златото до повърхността. Ако зографът има ахатови инструменти може да го полира до блясък. След това се пишат буквите и се лакират.

В деня на семестриалния изпит готовите икони се излагат на конферанс, както е терминът за обдъждането на художествените творби и всеки един от студентите трябва да представи сюжета си, да обясни, ако желае и, ако не са твърде лични мотивите за избора на този сюжет, за избора на конкретния модел и да обясни кое е характерното.

И идва време за конферанса.

Ако слушате отговорите на студентите, ще разберете например защо Пресвета Богородица е изобразена с виненочервена дреха, защо косичникът е син. Синьото е един от най-царствените цветове, така се подчертавя достойнството на Пресвета Богородица като майка Божия. Виненочервеният цвят има същата царствена символика, обикновено това са двата цвята, в които се рисува

Богородица Умиление на Изусу Шигемаса.

Господ Исус Христос, като неговата мантия е синя, а допълнителните дрехи обикновено са във виненочервено карминено. Двата цвята заедно подчертават царското достойнство на персонажа.

Към „иконостаса“ се появява още една икона. Автора и днес го няма, но работата му представя доц. Ростислава Тодорова. Нарисувана е от будист, преподавателя по японски език в Шуменския университет Изусу Шигемаса. Бившият учител по английски в начален клас в Токио проявява жив интерес към културните дисциплини в университета в Шумен – вълнуват го както музикантите, така и художниците.

Зад гърба си има вече първите графики и маслени картини, но един ден надзърнал да види какво става в кабинета на „зографите“. Харесало му и поискал и той да нарисува икона. В продължение на хилядолетия японците също носели на път със себе си малки изображения на Буда, които приличали на православните икони в българските домове и църкви. Затова избрал да си нарусава сам Богородица, която да го пази.

„За него сме подбрали с малко помощ, Майката Божия, избрах му малко по семпъл образец. Много е прилежен, не иска специално отношение, снима с телефона внимателно стъпките, какво правят другите.“ – разказва преподавателката. Без помощ и без да разпитва Шигемаса сам намерил откъде да си купи дъска и плат, грунд и започнал работа с останалите студенти.

Шигемаса не иска специално отношение и проявява старание като редови студент.

Преподавателят от Япония попива съветите на доц. Ростислава Тодорова-Енчева