Справя ли се правителството с COVID-19 кризата?

or

гласували: 492

Завръщане в Базиликата

За последен път археолози са работили на Голямата базилика през 1980 година. Снимки: Борис Колев

За последен път археолози са работили на Голямата базилика през 1980 година. Снимки: Борис Колев

Археолозите се завръщат в Голямата базилика след 35 годишно отсъствие. Последните изследвания на този терен са били през 1980 и до тази година не са били възобновявани, твърди доц.Павел Георгиев от Националния археологически институт с музей към БАН, цитиран от агенция “Фокус”.

 
Според археолога последният сезон на проучване на манастирския комплекс около Базиликата е бил през 1978 година, а в периода 1979-80 година археолозите са работили вътре в самата Базилика. „Затова и казах, че 1980 година е последната дата на археологическите проучвания, проведени на територията на този изключителен първостепенен по важност паметник на нашата християнска култура в навечерието и непосредствено след покръстването”, коментира доц. Георгиев.

 
Отпуснатите от Министерски съвет 500 000 лева по думите му ще осигурят главно проучванията в Голямата базилика и манастира около нея, те са с подготвителен характер във връзка с възобновяване на дейностите по консервация и частична реставрация на обекта. Проучванията на свещения кладенец или аязмото (на въздушната снимка е очертан с червена елипса), който се намира на територията на южния кораб на Голямата базилика, имат аварийно- спасителен характер и целят допроучването на този важен паметник, част от самата базилика и дори по- стар от нея.

 
„Кладенецът е приоритет, трябва в рамките на месец- месец и половина, ако няма някакви усложнения, да приключим с неговото изследване”, казва още доц. Георгиев.
Другата задача е да бъде почистен и подготвен изоставения от повече от 30 години манастирски комплекс около Голямата базилика на площ от около близо 20 дка. „Той е обрасъл с растителност, останките от архитектурата на манастира са в окаяно състояние и сега са предвидени средства за да бъдат подготвени тези обекти за проектиране и консервация през следващите години. Това е всъщност задачата под мое ръководство през това лято” . По думите на учения средствата за свещения кладенец са до 50 хиляди лева, а за почистването до 60 хиляди.

 
Освен аязмото, ще бъдат проучвани още няколко обекта- тайни ходници, които водят от крепостните стени към дворцовия център, датиращи от 8-9 век, кръгла каменна площадка и сграда в югозападния ъгъл на вътрешния град със застроена площ от около 700 кв. м. и малко дървено укрепление с баня и дворец. „Проучванията на малкото дървено укрепление планираме да протекат евентуално през месец септември”, казва още доц. Георгиев.

 

 

 

Аязмото, обозначено с червена елипса ще е една от основните цели на археолозите.

Аязмото, обозначено с червена елипса ще е една от основните цели на археолозите.

11649363_997763686914720_1802415160_o

За свещения кладенец са нужни до 50 хиляди лева.

11656246_997762176914871_310779398_o

За проучванията на Голямата Базилика и манастира около нея Министерският съвет отпусна половин милион лева.

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *