Живот като във филм

В последно време вкарват нашия живот от филм във филм. И на национално, и на местно ниво. Все по-ускорено и по-ускорено. И всеки следващ филм е от абсурден по-абсурден. Пак се разиграва пореден епизод на „Разговорът“. Но за разлика от американския оригинал, в който се знае кой подслушва, при нас винаги това остава в тайна. При него главният герой изтълкува погрешно чутото и това се оказа фатално за него, а при нас чутото никога не се оказва фатално за записаните – а за тези, които по неволя плащат „Неуредени сметки“.

През изминалите десетина дни станахме свидетели и на деветсерийния „Преброяване на дивите зайци”. От него стана ясно, че пумите не са пантери, а най-вече леопарди. Но това са подробности, които не повлияха на главния герой. В ролята на „Невидимия” влезе голяма черна котка, която подлуди цяла редица институции и маса (не само) шуменци. Тя се появяваше ту тук – Шуменското плато, ту там – Исперихско, Разградско. Но умело успя да се скрие от стотиците фотокапани, разположени на Платото.

Тази игра на „Том и Джери“ открои ясно, че държавата няма никакъв „Протокол” за подобни кризи с точно разписани действия, отговорни институции и експерти, които да вземат компетентни решения.

Така Шуменското плато стана „Забранена зона“ още преди да се събере Кризисния щаб, а на място дойдоха трапери от страната и дори един с опит от преследване на хищници в Африка. Системата BG-ALERT (кой знае защо изписвана на латиница) се задейства почти 20 часа след началото на кризата, когато целият свят вече знаеше за шуменската пума/пантера/леопард (зачертай грешното). Замесените министерства участваха в кастинга за главните роли в „От глупав по-глупав” с неадекватни реакции. Да заявиш, че ще чакаш животното да огладнее, когато Шуменското плато – зона, забранена за лов, прелива от беззащитен дивеч, е за антинобелова награда. А това, че от Министерство на екологията не признаха, че дадоха разрешение за отстрел на животното е антиверсия на „Мълчанието на агнетата”. Навярно се уплашиха от петицията на 3000 лица, на които един опасен хищник е по-скъп от един човешки живот. Да си хуманен от разстояние е много благородно. Особено, когато не правиш нищо освен да тълкуваш превратно значението на „хуманен”. Междувременно няколко индивида, претендиращи за наградата „Дарвин”, влязоха в ролята на „Идиот”, разхождайки се точно около примамките, поставени за хищника. Едва по време на седмата серия по Платото бяха поставен табели, предупреждаващи, че територията е затворена, поради възможна среща с опасен хищник. За да се стигне до девета серия, в която Кризисният щаб призна негласно своята безпомощност да улови черната котка. Той се предаде пред мрънкането на шепа собственици на заведения в затворената територия и вечно недоволни анонимници в социалните мрежи, влезе в ролята на „Пилат” и отмени забраната за посещения. Така всеки, който се осмели да се качи на Шуменско плато, вече го прави на собствен риск. И ако някой пострада, това ще е само и единствено по негова вина.

Този сериал (засега) завърши. Сега би трябвало, докато се изготвя необходимият протокол за действия при кризи от подобен характер (ако изобщо се стигне до това), да се проведе и „Операция „Мълния“ в цялата страна за премахване на незаконните зоопаркове, с които арогантни богаташи чешат хипертрофираното си от пари, ниска култура и безнаказаност его. Както и да се спре незаконният „Трафик“ на екзотични животни. Но по-скоро ще ни представят поредната версия на „Следствието приключи, забравете!”. Все пак остава крехката надежда някой „Луд за връзване“ (според властващите) да се отвърже и да предаде животните на грижите на специалисти в лицензираните зоопаркове, а незаконните им собственици – на прокуратурата и съда. И да донесе „Спасението“ и на хората, и на животните.

Ако и след липсата на всичко това не стигнем до „Проглеждане“, значи заслужаваме да ни хапят хищници от „Кръвожадна порода“ и от човешки, и от животински вид. Това е безкрайният български римейк на „Мисията невъзможна: Разпад”. Но в нашия случай дори и Том Круз не може да ни спаси.

И въпросът на Рангел Вълчанов, зададен преди много години, „А сега накъде?“, дори и само с една (1) въпросителна, виси още по-страшно.