Един пие, друг плаща

Дълбоко несправедливият принцип „Един пие, друг плаща“ се настани трайно през последните години в обществените отношения у нас. Той дори може да бъде поставен над входа на вече старата сграда на Народното събрание (на новата сграда, бившият Партиен дом на БКП, има само следи от петолъчки) във вариант „Ние пием, вие плащате“, или „Елитът пие, народът плаща“.

Правителството отпусна спешно (така пише в редица информации) 5 000 000 (пет милиона) лева за възстановяване на щети от наводнението в Царево през… 2023 г. За почистването на затлаченото от алчност и корупция корито на бетонираната с хотел, аквапарк и къщички река, минаваща през „Елените“, тепърва ще се правят сметки. Може помощта да дойде и преди 2027 г., но пак едни ще са инкасирали приходите, а всички останали ще чистят последствията от наглостта им. И с доброволен труд, и с данъци, от които държавна ще покрие разходите. А проверките за това на кои длъжностни лица е отговорността за потопа ще продължават и ще продължават, докато тази трагедия се забрави, удавена във въртопите на следващи още по-големи кризи, резултат от безнаказаността на кукловоди, властващи и лакеи. Но за да бъде подигравката пълна, лицето, оглавяващо от 2007 г. община Несебър, в която е Ваканционно селище „Елените“, получи две награди от конкурса „Кмет на годината“ 2025 – за „Градска среда“ и за „Спорт и младежки политики“.

Пример за горния принцип е и това, че почти на всяко заседание правителството гласува средства за изплащане на обезщетения на български граждани, присъдени им от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Най-често България, тоест всеки от нас, е осъдена за бавно, несправедливо или изобщо липсващо правосъдие. Но конкретните виновници продължават да вземат големите си заплати, работейки така че България пак да бъде осъдена, а пак всички ние плащаме глобите. Формално има някакъв механизъм за анализ на причините, довели до осъдителните решения на ЕСПЧ, но реални действия за отстраняването им не се виждат. Когато проблемът е системен, държавата е тази, която трябва да вземе мерки. Когато причините са персонални, всеки магистрат трябва да понесе и професионална отговорност, и финансово наказание. Заплатите в съдебната система са достатъчно високи, така че всеки, допуснал грешка, довела до осъждането на България, да плати от своя джоб присъденото обезщетение. А ако някой бърка често, би трябвало да бъде изхвърлен от системата. При наличието на такъв регламент, всеки ще реши дали да работи съвестно, дали да взема пари под масата, или нарочно да махне превръзката от очите на Темида, защото така му е наредил някой олигарх на партиен пост. А не пак обикновените граждани, чрез данъците си, да плащат за некадърността, мързела и корумпираността на гнилата правораздавателна система.

Грабежът на КТБ също илюстрира принципа, взет на въоръжение от властващите, чиито щения да глътнат цялата държава трудно може да бъдат задоволени. По онова време те се опитаха да съборят валутния борд, пречка, макар и не много сериозна, пред вълчите им апетити за публични ресурси. И когато навярно бяха дискретно ударени през ръцете от ЕК, измислиха схемата с КТБ. Така ограбените 4 милиарда (точната сума никога няма да стане известна, защото едва ли има как да се изчисли) бяха платени от всички с банкови сметки, попълнили Фонда за гарантиране на влоговете в банките, изтънял след изпразването на пълните трезори на КТБ. А преките извършители, за направената услуга, се издигнаха за кратко по йерархичната стълбица.

За милиардите, потрошени за магистрали, от движението по които може да получиш морска болест, говорят всички, освен оторизираните институции. Но когато най-после някой се осмелява да напише обвинителен акт за откраднати 55 милиона от средствата за най-дълго строящата се магистрала в света – „Хемус“, прокуратурата го смачква и хвърля в коша. Актът, за прокурора ще видим скоро. Но народът плаща с кръв пътуването по тези второкачествени пътища, построени на цената на шестлентова магистрала до Марс.

И още. Половин милиард за язовири, половин милиард за „Български ВиК холдинг“. Нито нещо е свършено, нито парите ги има. И нашенският парадокс е, че на едни места язовири пак преливат, а на други все повече хора минават на воден режим. Дори не можем да си представим какви суми са изнесени в сакове и чували. С камиони към складове у нас и със самолети към банки в чужбина. Навярно дори и тези с чувалите не знаят колко имоти са купили в Дубай, Барселона, Истанбул и други луксозни места.

Май е време на новата стара сграда на Народното събрание да бъде поставен надпис „Шампанското за нас, сълзите за вас“.