Трябва ли да има по-строги ограничения срещу COVID-19
Да

or

Не
гласували: 79

Д-р Костов: Възхитен съм от колегите

Д-р Димитър Костов е роден през 1962 г. 

Завършил е Математическа гимназия в Шумен и Медицински университет във Варна. През 1992 г. придобива специалност „Анестезиология и реанимация” и оглавява 9 години съответното отделение във Военна болница-Шумен до закриването й.

От 2001 г. е административен ръководител на Медицински център към затворената Работническа болница, на РЗИ-Шумен и на поликлиниката в града.

Директор е на МБАЛ-Шумен от средата на 2018 г.

Едно интервю на Красимир Крумов
в-к “Телеграф”

– Д-р Костов, да тръгнем от положението с COVID-19 към този час в Шумен и страната. 43 процента заетост на легловите ресурси за пациенти с коронавирус в страната и 137 процента, отново най-голяма натовареност в МБАЛ – Шумен. Да се опитаме да си го представим, как наливаме в бутилка с вместимост един литър, литър и 370 милилитра допълнително?

– В болницата имаме реално 426 легла общо. С моя заповед бяха обявени 219 легла за COVID пациенти. Тъй като потокът от пациенти в “Спешно отделение” продължава да е голям се налага по спешност да настаняваме пациенти и да разкриваме структури, които още не са включени в заповедта, затова се получава това “преизпълнение”. При 219 места по заповед пациентите днес са повече, защото са настанени на легла, които не са включени още в COVID сектора. Ситуацията е динамична и болницата наистина е много натоварена.

– Този проблем го обсъждахте и със здравния министър проф. Костадин Ангелов в неделя, набелязахте общи мерки как да се помогне на болницата в Шумен чрез разкриване на нови отделения, как върви изпълнението на тези мерки?

– Това, което нашата болница се ангажира да направи е да разкрием легла в Белодробната болница. И на министъра заявих, че това е възможно да се направи когато бъде осигурен персонал от други лечебни заведения. Първото условие е да има персонал. Второто нещо, което трябва да направим – предстои профилактика на кислородната система в тази сграда и също така да се освободи етажът, който е зает от Медицинския университет. Имаме разговор с техния ректор и имаме стъпки, които до две – три седмици ще извървим, за да можем да разкриваме там легла, ако се налага. Към момента имаме изразена готовност от Държавната психиатрична болница да предоставят 7 сестри и един лекар и може би и от Кардиологичната болница ще изпратят един лекар. Търсим още пет сестри, двама лекари и шест санитари.

– Какво се случи в Шумен? Защо от един район, преминал пролетната вълна на COVID-19 леко, сега имаме голям брой заболели, голям брой хоспитализирани и все в тежко състояние? Имате ли обяснение за себе си какво става?
– Много ми е трудно да коментирам, защото не съм епидемиолог, но от опит мога да споделя, че през 2019 година, през зимата януари-февруари, когато в България имаше грип, това, което наблюдавахме в Шумен беше много по-висока и по-тежка заболеваемостта от грип. Пак се наложи да разкриваме допълнителни легла към вътрешно и инфекциозно отделение за да настаним болните от грип. Това сега под някакъв вид и като обща заболеваемост се повтаря. Имаше и тогава голяма смъртност. Трудно ми е да си обясня защо така се получава. Може и да има някакви климатични особености. Като гледам прогнозите сутрин, температурите за София и Шумен са приблизително еднакви, около двата града има възвишения, докато един Добрич, който е на равно и става течение, може би има друг обмен на въздуха. Трудно ми е да кажа.  А това, че сме най-заетата болница има по-логично обяснение. На други места в областта има по две, по три болници, включвайки районни, докато при нас е една (болницата в Нови пазар е част от нашата структура). Аз много бих искал, ако позволите да коментирам нещо и да изкажа огромната си човешка благодарност към екипа на МБАЛ Шумен. Възхитен съм от целия колектив на болницата. Като говоря сега с вас за това се разчувствам. Единици бяха тези, които дезертираха. Признавам, че не очаквах такава изключителна мобилизация, готовност и всеотдайност.

– Казахте, че възможностите за разширяване на отделенията за момента са изчерпани. На какво могат да се надяват пациентите и техните близки? Съседни области, близки болници?

– След разговора на министъра с областните управители и ръководителите на болнични заведения в следващите два дни се наложи да търсим помощ от Националния координационен център.  Пътят е такъв – когато при нас възникне необходимост от настаняване на пациенти, които наистина не можем да приемем, търсим помощ от Националния координационен център чрез РЗИ, два дни насочихме единични пациенти към Разград, Дулово и Исперих.

– Имате професионален опит като директор на друга болница, като управител на поликлиника и като директор на РЗИ. Имате ли поглед зад тази пандемия? Тя ще отмине, какво от гледна точка на вашия опит ще се наложи като промяна след пандемията в организирането на здравната система?

– Всички усилия трябва да бъдат насочени към укрепване на тези лечебни заведения, които предлагат спешна медицинска помощ. Каквато е и нашата болница за областта. Всички екипи на спешната медицинска помощ транспортират спешните пациенти в нашите отделения. И реално ние трябва да разполагаме с цялата гама от специалисти, тъй като винаги първоначалният преглед се осъществява от спешната дейност.  Тя трябва да бъде подсигурена и с персонал, и като материална база. Материалната база в тези заведения да бъде подобрена. Как може да стане това – идеите трябва да дойдат и от Министерството на здравеопазването. Като идея мога да споделя това, което вече сме имали като опит. Разпределението, по времето, когато аз следвах медицина. Разпределяха ни по места, където има необходимост от нас. Може би когато се завършва държавна поръчка “Медицина” трябва да се поема ангажимент две, три години или някакъв друг срок, през който да се работи по разпределение. Само така може да се осъществява здравна политика в държавата. По този начин може да се задоволи нашата нужда от млади лекари. Освен това мога да кажа, че тези болници, като нашата – МБАЛ-овете са школите, където най-добре се учи и най-добра квалификация се получава. Цялата патология, която се транспортира от “Спешна помощ” идва при нас и един млад лекар може да види пълната гама от заболявания във всички специалности в медицината. И, може би, е необходимо и някакво окрупняване на лечебните заведения. Това може да бъде спешната мярка за съсредоточаване на кадри в тези болници.

– Нямам за цел да ви противопоставям или да ви скарвам с колегите ви от по-малките болници, но справиха ли се те с президвикателството “коронавирус” особено сега в т. н. втора вълна?

– Мога да коментирам само за Шуменска област, видяхте сигурно какво се случи с болницата във Велики Преслав, която категорично и може би основателно, тъй като имаше възрастни колеги, отказаха да лекуват пациенти с COVID-19. Но в този момент пък си задаваме въпроса дали тази болница наистина въобще е необходима. Тя явно не покрива нуждите на обществото. Може би трябва да бъде преобразувана в някакъв друг вид лечебно заведение. Не за активно лечение на пациенти. Активно лечение на пациенти трябва да се осъществява единствено, ако имаш в болницата добра база за реанимация, ако имаш спешно отделение, което работи… Това е болница за активно лечение. Останалите могат да бъдат за долекуване или рехабилитация. Нещо такова.

– Да ви върна малко по-назад, към кадрите. Как да си ги осигури здравната система или болница като вашата. Смятам го за неприличен въпрос, но кажете ми въпреки това, какво е възнаграждението на лекар специалист в болница за активно лечение? Виждате дискусиите за заплати по шуменските форуми, млади хора “общаци” пишат: “Аз за 1000 лева няма да им работя!”

– Това е проблем. Първата част на въпроса ви за кадрите. Трябва да бъде увеличен приемът в университетите по медицина, защото в следващите години голяма част от нашите лекари ще излезе извън системата поради възраст. Ще се почувства още по-голям глад за лекари и медицински специалисти. По отношение на заплащането има доста голяма разлика в заплащането в извънболничната помощ и в болниците. Има и диференциация в заплатите на специалисти от нашите болници, многопрофилните и специализираните лечебни заведения, където няма спешност, работи се по-скъпо платени дейности и това позволява и по-високи възнаграждения. Някой ще каже – ама това зависи от мениджмънта. Искам да подчертая, че в нашите болници има губещи структури, които не можем да не подъдржаме. Ще дам за пример ТЕЛК. Можем ли да си представим, че в Шуменска област няма да има ТЕЛК? Там ако има приходи 100 лева, разходите са 150. Т.е.  това е една губеща структура, която се финансира от дейността на другите отделения. Това е положението и с патологичната анатомия, със съдебната медицина, центъра за трансфузионна хематология. Това са структури, които не носят приходи. В “Спешно отделение” се транспортират и немалка част от неосигурени пациенти. Не можем да ги върнем.

– Какво остава като теглите чертата за заплатата на лекаря?

– Заплатата на лекар специалист при нас е ок. 1300 лева основна заплата. Останалото е прослужени години, понякога има по-високи доходи благодарение на извънреден труд, но това пък е за сметка на здравето и почивката.

– Тук какво бихте променили? За болниците с функции на МБАЛ-овите вариантът търговско дружество удачен ли е, според вас?

– Зависи. Другият вариант е бюджетно финансиране. Споменахте моя професионален път, аз съм бил и ръководител на бюджетни здравни заведения, там бюджетното финансиране не е в много големи мащаби, може да питате в РЗИ колко са заплатите. Бюджетното финансиране не е гаранция, заплатите пак няма да са високи и кадрите пак ще бягат там, където има възможност за обвързване на доходите с личната инициатива. По-скоро трябва да има някаква гарантирана от държавата заплата като бюджетна издръжка, а не като резултат от приходите на болницата, а оттам нататък от дейността, ако е по-голяма, да можем да доплащаме. Някакво такова комбинирано финансиране.

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *