Децата на гурбетчиите

Регламент, по който родителите, заминаващи на гурбет в чужбина, декларират на кого точно поверяват децата си и кой е отговорен за тях. Това поискаха на среща днес директори на училища от областта, представители на училищни настоятелства, НПО и социални институти. Срещата беше организирана от областния управител Донка Иванова и обмудсманът Иван Капралов.

По данни на просветния инспекторат, събрани в началото на този месец, от всичките 17 930 ученици от 71 училища в Шуменска област, 939 деца (5,24%) са оставени на грижите на баби, дядовци, лели, стринки и пр. роднини, защото майките и бащите са заминали на гурбет. За социалните институции тези деца са в риск.

Родителите им заминават, без да съобщят на никого, че децата остават при роднини и познати, а самите деца не съобщават това. Първи научават класните ръководители, но едва след като родителите не се явят на две-три родителски срещи и никой не подписва бележниците. В много от случаите тези деца, особено тийнейджърите, имат поведенчески проблеми, всяко преживява родителската липса посвоему и с тях е нужна целенасочена работа.

Когато училището подаде сигнал в Агенцията за закрила на детето, социалните институти поемат нещата в свои ръце, наблюдават, подкрепят, работят с настойниците, могат да осигурят временен подслон, ако се наложи. За много от тези деца обаче не постъпва информация, отпадат от училище, забъркват се в престъпления или сами стават жертва на престъпления.
В процентно отношение най-много деца на родители гурбетчии учат в селата Златар, Изгрев, Тушовица (15), Лятно, Н. Козлево (47) и Градище (17), в професионалната гимназия „Асен Златаров“ в Нови пазар и в шуменския механотехникум. В абсолютни числа обаче деца с отсъстващи родители има в почти всяко училище. Точен регистър на децата с родители на гурбет водят само в Икономическия техникум в Шумен (в момента са 22), а училището държи връзка с кметовете на съответните села. Директори се оплакаха, че трудно поддържат връзка с дядовците и бабите. Пречка често е и лошият български език на възрастните хора по селата, на които са оставени децата.

Венета Господинова от Комплекса за социални услуги отбеляза, че всяко дете под 18 години трябва да има законно определен попечител, за когото се знае, че отговаря за детето. Тя даде пример с Румъния, където има закон и всеки, който напуска страната, декларира къде и на кого оставя децата си. Господинова призова всички да имаме чувствителност към проблема и да подаваме сигнали към Агенцията за закрила на детето, механизми за реакция има. „Трябва просто да знаем, за да помогнем“, каза Господинова.

Според шефа на Социално подпомагане Георги Миланов, държавата използва много инструменти за тези деца. Той отбеляма, че 80 на сто от децата в двата дома за сираците в Шуменско имат по двама живи родители, даже и по трима. „Те си работят в чужбина, а тук за тях се грижи държавата с вашите пари“, даде пример Миланов.

Директорът на СОУ „Йоан Екзарх Български“ Валентина Тодорова смята, че само добронамереност от страна на учители и директори не е достатъчна, защото училището преди всичко е образователна институция, а не социална. „Не ми се ще родители устно да ме информират, а да носят документ, от който да става ясно кой е настойник. Ако няма, аз ще подам сигнал в закрила на детето“, препоръча Тодорова.

Областният управител Донка Иванова обобщи накрая, че ще се търси законодателна инициатива за предаването на родителските права и за създаване на регистър на деца с родители зад граница. С оформянето ще се заеме общественият посредник Иван Капралов, защото е юрист, ще се запознаят и народните представители, които трябва да внесат предложението.