Десант в Атон

За половин година Зографският манастир в Света гора стана мишена на три държавни групи, в чиито състави влизаха цяла редица лица, оказали се по някаква странна прищявка на най-новата ни история на високи държавни постове.

         На 6 май традиционната българска поклонническа делегация за празника на манастира „Св. вмчк. Георги Зограф“ беше водена от вицепремиер, застанал след вътрешен преврат начело на наследницата на партията, извършила най-големите гонения срещу църквата. В първите години след 1944 г. тя просто застрелваше свещеници, кога без съд, кога след бързи присъди, после дълго време пращаше агенти да следят кой влиза в храмовете, а веднага след `89 тогавашното ръководство (също взело властта след вътрешен преврат) застана със свещ в ръка на първия ред в храм паметника „Св. Александър Невски“.

На 11 май държавна делегация, включваща цели четирима министри – на правосъдието, на земеделието и храните, на икономиката и индустрията, и на младежта и спорта, участва в интронизацията на новия игумен на Зографския манастир Гавриил. На нейния фон още по-ярко заблестя отсъствието от церемонията на представители на Светия синод. Освен да заявят готовността на българската държава за продължаваща и неотменна подкрепа за Зографския манастир навярно всеки от тях се е помолил за нещо. Съдебната система да се реформира така, че да остане пак същата. На есен да има богата реколта поне от грозде, след като неочакван студ попари овошките през пролетта. Да се посипе златен дъжд над нашите фирми и точните бизнесмени. Да бъде решен конфликтът в БОК в полза на правилния човек.

Тази неделя в Атон отиде и парламентарна делегация за есенния празник на Св. Георги. По нечия иронична прищявка начело бе поставен зам.-председателят на Народното събрание Ц. Ганев. Той е по-известен като най-верният паж на партийния лидер Костадин Костадинов, но най-вече с това, че ползва пленарната зала за ринг и „сразява“ политическите си противници със смесени бойни изкуства (всъщност изкуство е силна дума, с обикновен бой). Ц. Ганев навярно предпочита да целува ръката на Руския патриарх, заедно със своя партиен шеф, отлетял за Москва, затова за службата в Атон бе сложил поло и отегчен поглед. В делегацията бе и Станислав Атанасов, който винаги е в крак с точното време. Преди 12 години стана министър на екологията само на 31 години, а преди дни показа висока култура и изключителна чистота на отношенията, показвайки среден пръст на свой колега, народен представител. Като гледам как кариерата на Емил Кошлуков, сменил няколко партии, докато уцели вярната, излетя в космоса след като показа среден пръст в ефира на обществената телевизия, явно Атанасов се готви за висок пост. На какво ли са правили двамата в Атон? Дали са молили за опрощение на греховете им, макар че навярно биха предпочели да си купят набързо индулгенция без много формалности. Или са палили свещ за това правителството да не падне преди края на мандата. За второто е ясно на кого трябва да целуват ръка, и той не е в Атон.

След този държавен десант би било добре монасите от Зографския манастир да се замислят за въвеждане на определени условия, на които да отговарят тези, които искат да го посетят. И да спрат да приемат безкритично всички лица, временно предрешение като държавни чиновници. Ще е по-добре и за хигиената, и за морала. В противен случай не е далеч времето, когато дори и най-вярващите миряни, които отчетата трябва да напътстват в тези бездуховни времена, ще се замислят сериозно дали да следват водачи, позволяващи подобни индивиди да се нареждат до тях (за снимка).