Будители много, търсят се събудени

Тези дни по села и паланки, в големи зали и малки читалища, награждават будител до будителя. И то не по един, а по много. Млади и стари, мъже и жени, учители и директори, артисти и читалищни дейци, учени и музиканти, журналисти и писатели май почти липсват. Цяла камара будители се изсипва върху картата на България. И така всяка година в навечерието на 1 ноември.

Правителството, чрез Министерството на културата, вече раздаде 36 „златни“ века. Президентът да не остане по назад, и той даде от своите плакети на дейци на културата – 11 броя.

При толкова будители, остана ли някой несъбуден, ще се попита човек. И от тишината наоколо ще го заболят ушите. Явно народът е толкова заспал, че дружините усилия година след година на десетки и дори стотици будители, ако се вярва на броя наградени, не са достатъчни да събудят от дълбокия сън някой и друг индивид.

Кога най-после ще разберем, че да имаш необходимост от много будители не е повод за гордост, а знак, че има много заспали? И плакетите, и „златните“ векове са само смокиново листо, с което властващите прикриват гузната си съвест (ако изобщо имат такава) и си купуват фалшиви индулгенции. И тайно, но много силно се молят да не се появят малко, но истински будители. Защото тогава ще стане страшно.

А ние, останалите, стискащи силно очи и запушили здраво уши, чакаме нов Стефан Стамболов, който да ни събуди грубо със страшния въпрос „Ей, народ поробен, що си тъй заспал?”. Времето за меко разсънване отдавна мина.

Дали наистина чакаме?