¡Ай, Марийка!

Нашенка в Испания поиска по съдебен път да се откаже от красивото си име Марийка заради подигравките и насмешките, които й носело на Иберийския полуостров. Докато се реши на тази стъпка и поиска смяната на името през Шуменския районен съд, клетата жена търпяла 10 години бъзици и унижения.

Въпреки че в акта й за раждане навремето я записали с умалителното Марийка, всички близки и познати си я знаели като Мария. Това собствено име фигурирало във фактури за платени сметки, в медицински изследвания и договори за работи, покани за интервюта и дори в шофьорската й книжка. В акта за раждане, личната карта и задграничния паспорт обаче палаво стояла буквата „к“.

Че „к“ може да бъде палава буква, Марийка разбрала едва в Испания. Тогава за неин ужас се оказало, че на испанския уличен жаргон думата „marica“ се произнасяла като „марика“ с мързеливо удължено „и“, почти като „Марийка“. Лошо няма, ако  не било значението, с което испанците използвали паронима на българското име. Думата се оказала синоним на гей, педал, педераст. Съчетанието „Ay, marica“ пък си било чиста псувня и се превеждало най-меко като „мамка му.“ Затова неведнъж, когато назовяла истинското си име, Марийка ставала обект на насмешки.

Съдът, като разгледал молбата на жената,  преценил, че има несъответствие между името, с което всички я знаят и това в акта за раждане. Несъответствието и занапред щяло да създава емоционален и социален дискомфорт на молителката и по тази причина съдът допуснал промяна на личното име от Марийка на Мария.