Подкрепяте ли пилотите от „Граф Игнатиево“?
Да

or

Не
гласували: 131

През телескопа

„Не само астрономи, но и учители по физика няма да имаме скоро“, казва в интервю за в. „Преса“ проф. Диана Кюркчиева от Шуменския университет. Тя е председател на Съюза на астрономите в България. Специалист е по променливи звезди. Физик и астроном, доктор на физическите науки. Преподава астрофизика, астрономия, метеорология и геофизика. По нейна инициатива ВУЗ-ът откри и поддържа единствената у нас специалност астрономия, бакалавърска степен. Била е инициатор и пръв ръководител на Астрономическия център на университета. Автор е на 10 учебника и над 80 научни публикации. Член е на няколко международни астрономически организации, работила е по европейски проекти и по проект на НАТО. Ръководи националния проект „Смартнет“ за изграждане на мрежа от дистанционно управляеми телескопи у нас. Два от тях ще бъдат монтирани на Шуменското плато.

 

– Проф. Кюркчиева, още ли сте единствен професор по астрономия у нас?

 

– Бях. Допреди година. Имаше един интервал от 3-4 г., когато нямаше други професори по астрономия. Предишните четирима се бяха пенсионирали. Но след като се прие новият закон, бързо станахме отново петима. Е, може да се каже, че аз все пак съм единственият действащ държавен професор. 

 

– И сте единствената жена.

 

– Отскоро има още една.

 

– Събраха ли се студенти за астрономията тази година, напълни ли се курсът?

 

– Ние го попълнихме, макар и трудно, но в София не успяха. Не крия, че имаме проблеми с привличането на студенти в нашите науки. При нас най-желаните специалности са икономика, социални дейности, информатика, някои филологии и инженерни специалности. Физиката и химията остават последни желания и това определя нивото и мотивацията за обучение по-нататък.

 

– Не само във вашата специалност трудно се намират студенти, като че ли на младите не им се захваща с трудните науки?

 

– Истината е, че в световен мащаб има отлив от природните науки. Намаляват инвестициите за научни изследвания. Дори и в НАСА много програми се съкращават. Макар да не съм глобален анализатор, ще дам простичък факт. Малко преди новото хилядолетие се планираше през 2005 г. да стъпим на Марс. Измести се за 2010-а, после за 2016-а, остана за 2025-а, сега се говори чак за 2035-а. Защо? Защото не се отделят достатъчно средства за необходимите изследвания. Стагнация е навсякъде.

Но при нас положението е трагично. Казвам го много пъти и не знам кога обществото ще узрее да го осъзнае – цивилизацията не може да се развива без природни науки. Те са основата на технологиите и на човешкия прогрес, колкото и помпозно да звучи. На Запад и в Европа се опитват вече да правят нещо. Европейсктите награди за студентите от природните специалности са може би първият добър знак. Но ако в България не предприемем нещо, скоро не само астрономи, но дори учители по физика няма да има. В Шумен вече не произвеждаме учители по физика, защото няма кандидати. Чули сте, че в София има само един кандидат. Ами какво ще стане когато нашето поколение се пенсионира? Няма да се учудя, ако махнат физиката от училище, защото е тежка, тя и сега е със символичен брой часове. Да, но тя развива интелекта, учи те да мислиш, да осъзнаваш това, което те заобикаля. Само с чат мозъкът не се развива. Доброто обучение по физичните специалности подготвя за изпълнение на различни задачи, дава възможности за реализация. В САЩ например много физици са високоценени  специалисти в банки и софтуерни компании.     

А при нас какво е? В момента Институтът по астрономия е обявил четири докторантури и единственият възможен кандидат е нашият студент Сунай Ибрямов, който единствен завърши тази година магистратура астрофизика в Софийския университет.

 

– И защо така, какво отблъсква децата от природните науки?

 

– Младите хора са прагматични, насочват се към специалности, в които реализацията ще им осигури добър живот. Те са информирани и виждат, че природните науки няма да им гарантират добър социален статус. Прибавете към това и трудната за овладяване материя, което изисква не просто запаметяване. Затова няма как да се сърдим на съвременното поколение. И моят син не е станал нито физик, нито астроном. Работата на астронома е тежка дори физически. Тя не е само съзерцание на небето. На телескопа се отива по залез и се стои до изгрев. През зимата това са 15 часа на студа под отворения купол. И като изкараш седем такива нощи, ходиш като зомби. А наблюдението е само малка част от нашата работа. После обработваш, анализираш, моделираш, за което трябва много физика и математика. Месеци минават, дори години, докато оформиш резултата като научна статия. Кой да избере тази перспектива и защо? Какво получаваш насреща? Нито статус, нито заплащане.

 

– Чувала съм, че дори сами си плащате, за да работите.

 

– И това е ставало. Преди време ходехме всяка година на свои разноски за по месец наблюдения в Полша. Какво ли не сме си купували сами – компютри, консумативи, дори климатик за кабинета. И сега е така. Ако нямаш проекти, плащаш от собствения си джоб, за да идеш до Рожен за наблюдения.

 

– Вие едва ли можете да проследите развитието на всичките ваши студенти, но сигурно за някои знаете как се реализират.

 

– Ние нямаме кой знае колко много завършили астрономи, все пак специалността ни е млада. Някои са асистенти във висши училища, има учители, неколцина са в народни обсерватории. Но си имаме и полицай. Да, и аз се учудих. Един ден ме спря и като го погледнах в униформа, викам ама как! Бях го препоръчала в метеорологичната ни станция, защото имаше място. Той прие, но после ми се обади, че няма как да издържа семейство с тези пари. И е прав.

 

– Само парите ли могат да събудят интерес у младите към природните науки?

 

– Това би бил основен стимул, но трябва и популяризация на науката, привличане на общественото внимание, което също струва пари. Затова съм се захванала с проекта „Смартнет“ и купувам телескопи. Интерес у хората към астрономията има. Виждам го добре на Рожен, потокът от посетители там е денонощен. Ученици вземат международни награди от състезания. Но всичко спира при средното училище. Когато кандидатстват, те вече са ориентирани в някакви икономики или право. Нашите науки са тежки и някой трябва да се сети, че единственият начин да насочиш младите към тях, е да ги мотивираш финансово. Друг начин няма. Да мислят държавници, европейски съюзи и тъй нататък. Аз каквото мога и зависи от мене в тази насока, го правя, за да има и след мен обучение по физика и астрономия в университета, и ако успеем – да създадем един природонаучен център. Това ми е мечтата.

 

– Може ли да се каже, че ако всичко върви по план, в Шумен ще има три телескопа?

 

– За мен професионалните са новите два, купени по „Смартнет“. Единият, 40 см, стои пред вратата ми в кашони от 2009 г. Чакаме общината да построи сградата за него на Шуменското плато и все афиширам, че ще стане за студентския празник тази година. Другият, 26 см, е поръчан и платен, но още не е пристигнал, защото телескопите не се купуват от магазина. Ако броим и учебния телескоп на нашия университет, да, стават три.

 

– Ще бъдат ли достъпни тези професионални уреди за хората?

 

– Това е целта. Горе на платото освен студенти и астрономи, ще могат да правят наблюдения ученици с техните ръководители, за да пишат проекти, да участват в национални и международни конкурсни програми. Това е начин да се привлече общественото внимание. Можехме да си монтираме новия телескоп в университета, но искам това, което имаме, да се ползва и цени от хората. И нещо повече – ние сме с голямата амбиция тези телескопи да станат основа за един голям природонаучен център, какъвто у нас няма, но съм виждала навън. Там ходят деца, гледат, учат се. Дори за възрастните е интересно. Затова като ръководител на проект за 240 000 лв. купувам телескопи и нито лев не е похарчен за хонорари.

 

– Предстои акредитация на специалността астрономия в ШУ за магистри и докторанти. Дали ще има кандидати, щом даже в София няма?

 

– Нашият университет е единствен със специалност астрономия бакалавърска степен в държавата. Студентите завършват тук, но после почти никой не отива в София за магистратура, защото им е скъпо. Записват в Шумен растителна защита или икономика. Когато чуха, че сме пуснали документи за акредитация на магистратури и докторантури, са много доволни. Сунай, когото споменах преди малко, също има желание да се върне тук. Това би било добре, за да може все пак да стане смяната на поколенията.

 

– Казвате, че физиката трябва да се преподава интересно и развлекателно, за да не плаши децата, но учителите по физика като че ли не са най-забавните хора?

 

– Да не мислите, че сме някакви сухари? Напротив. И аз съм писала стихове. Когато прочетох стихотворението си за юбилея на проф. Владимир Шкодров, журналистите викат леле, какво стихотворение, дай ще го публикуваме. Казах си, охо, че аз това трябва да правя. А за една научна публикация залагам години труд… Шегувам се. Но ето го Емил Чолаков. Той е шоумен, но е физик-метеоролог. Но на въпроса, наистина нашите науки трябва да се преподават нестандартно, защото младите имат нови нагласи и ценности.

 

– Може ли да се каже, че астрономията е романтичната част на физиката?

 

– Така е. Независимо от тежкия труд, астрономията носи голямо удовлетворание. Колкото и да си свикнал, щом отвориш купола и поне за секунди погледнеш небето, душата ти се пълни, за кратко си сам със звездите. Това е емоция, която не се опсва. После, разбира се, те чака рутинната работа до сутринта, но ти си зареден.

 

– Сигурно има и друго. Има ли място за истински научни открития?

 

– Има и е невероятна тръпка. Щом осъзнаеш, че си открил нещо, за кратко ти се струва, че не стъпваш на земята. На мен в последните години това ми се случва неколкократно. С колега от Института по астрономия открихме най-късопериодичната двойна звезда. Откритието бе записано като най-голямото постижение на родната астрономия за 2011 г. Открихме и втората „българска“ катаклизмична звезда, обект от много рядък тип. Първата е открита по наблюдения в Германия, а тази е от българи в България.

 

Радвах се, когато моят дипломант Сунай откри своите астероиди. Такива моменти дават сили да продължаваш. Затова искам да направим съвременна наблюдателна база в Шумен. Защото когато студентите сами пипнат телескопа и усетят удовлетворението от получаване на собствени наблюдения, това е тръпка, която ги мотивира. Кгато емоцията на откритието веднъж те докосне, трудно се отказваш от желанието за следващи успехи. Аз вече съм професор, мога да си водя лекциите и да живея спокойно. Но съзнанието ми е непрекъснато заето с проблемите, над които работя, и това осмисля ежедневието ми.

 

– Ядосвате ли се, когато бъркат астрономията с астрологията?

 

– О, и журналисти са ми викали професор по астрология. Ще ви изненадам, но в древността астрологията е изиграла добра роля. Астролозите де факто са били астрономи, които са наблюдавали небето, за да предсказват събития. Древните крале са искали да знаят съдбата си и властта е плащала за астрология. Благодарение и на техните наблъдения са се натрупали много наблюдателни данни, това е допринесло за развитието на астрономията. Но сегашните астролози не са това, което се влага в понятието. Само по положението на планетите не могат да се предсказват съдби, за това като че ли трябват и други способности.

 

– Вас кое ви тласна към астрономията? Вие сте учила теоретична физика.

 

– Когато дойдох в Шумен, се оказа, че в катедрата по физика няма място за теоретик, но пък нямаха астроном и ме попитаха не бих ли се ориентирала към астрономията. Казах си боже, коренно различно е, аз в университета дори не съм учила астрономия. Започнах от А и Б, после защитих докторските дисертации… и така. Но бях много мотивирана.

 

– Защо гледаме звездите?

 

– Защото Слънцето е звезда, която определя нашето съществуване. За да предскажем неговата съдба, да разкрием причините за неговата активност и да се научим да предсказваме  неговите избухвания, ние трябва да наблюдаваме много такива звезди.

 

– А ще свърши ли светът тази година?

 

– Няма логика да се вярва на хилядолетни предсказания без посочване на разумни основания. Не знаем как хората преди хилядолетия са предстазвали затъмнения, без да са имали точни астрономически инструменти, но са факт. Много от древните знания нямат разумно обяснение. Колкото и нелогично да изглежда това предсказанието, не може да не ни направи впечатление, че тази година преживяваме сериозни природни изпитания: тежка зима, наводнения, земетресения, суша, пожари. Повечето от тях са резултат от вредната намеса на човека с различни дейности и производства в естествения ход на атмосферните процеси в глобален мащаб и това няма никаква връзка с астрономията и небесните тела. Всеки ден ни носи нови факти, че равновесието на системата земя-хидросфера-атмосфера-биосфера е нарушено. За да се търси изход от тази ситуация и за решаване на сериозните проблеми пред човешката цивилизация са необходими добри професионалисти в областта на природните науки. Защото трябва да оставим на поколенията нормални условия на живот на нашата планета, тя е нашият космически дом.

2012-10-31

Коментари

  • Анонимен ноември 1, 2012 в 3:12 pm

    Студенти няма, Витомиров, докторанти и професори се намират. Ей ги, само вчера и само в Шуменския университет 18 нови професори са си получили документите. А общо са 55.

  • Витомиров октомври 31, 2012 в 10:28 pm

    Права сте, но все пак България е със 7 милиона население, колко докторанти и професори по астрономия да има? Та ние сме един град хора, а и да гледате, и да не гледате звездите все тая.