Ходихте ли на море/планина?
Да

or

Не
гласували: 55

Разкопки в застой

Доц. Стойчо Бонев с откритата от него сърцевидна златна апликация с клетъчен емайл. Тази година обаче, пари за разкопки за неговия екип държавата не е предвидила.

През последните години по различни, преди всичко конюнктурни причини,  Преслав малко е забравен от АИ към БАН и на-вече от Министерството на културата, по отношение на проучвателската дейност, това заяви кметът на Велики Преслав Александър Горчев. Той припомни, че преди години е имало по 7-8 екипа, които общината е съфинансирала. „В последните три години работят максмум по 3 екипа. Парите се разпределят на различни места . Лично мое мнение е , че се измести фокусът и станахме повече римляни, повече траки, забравихме, че ние най-вече сме българи. Това е моята болка като историк и като градоначалник на Велики Преслав“, каза Горчев на пресконференция днес.

За разлика от отношението на българските управници към старопрестолния град, Велики Преслав бе представен блестящо в Лувъра, където един от директорите на Средновековния отдел на Лувъра направи едно блестящо историческо експозе за  Преслав, за управлението на Симеон, на което можем да завидим много от хората, които се занимаваме с история в България, каза Горчев. В материала е бил отчетен много ясно приносът на Преслав, изкуството на Преслав и значението на града за Европа. Чест за България е, че на 19 септември в Лувъра ще се проведе международната конференция, посветена на Преслав. От Велики Преслав със свое научно съобщение, съвместно със доц. Стойчо Бонев, ще изнесе директорът на нашия Археологически музей Пламен Славов и то ще бъде свързано с последните открития в югозападната част на вътрешнта крепост на Преслав и  с получилата популярност златна брошка или пеперуда, елемент, който предизвика скрита завист у колегите в Лувъра, подчерта Горчев.

Французите с интерес наблюдаваха прелавската златна накитна гарнитура в Лувъра.

Горчев заяви, че тази година няма да има проучвания в един много значим според него обект, в който работеше доц. д-р Стойчо Бонев. Неговите проучвания в югозападната част в близост до южната порта и южната крепостна стена показаха, че в този район наистина има един много богат квартал, който вероятно е част от царските жилища, част от жилищата на Светия синод и е възможно да се появят и други книжовни школи и манастирски комплекси. Няма да има разкопки независимо, че ние като община, чрез нашия Археологически музей, предложихме да съфинансираме част от разкопките, подчерта със съжаление Горчев.

Чеждестранният екип, който работи на разкопките край Велики Преслав това лято.

Тази година само два екипа работят по разкопките във Велики Преслав, каза Горчев. Първият екип, в който участваха 24 чужденци от цяла Европа, приключи своята работа в северната част на непроучвана археологическа територия в рамките на вътрешния град. Проучванията на екипа са няколкогодишни и работят в  северната част на владетелската базилика като там има напластявания на селища, на некропол, на структури от 14-15 век и в най-ниската част на 9-10 век, уточни Горчев. Идеята на проучванията в тази част е да се достигне до стерилен пласт и  да се разкрие градоустройството по отношение на архитектурата в тази част на условно наречения вътрешен град, на вътрешната крепост. Резултатите са мнаго  обнадеждаващи, защото изчиствайки пластовете надолу се показаха основите на монументална сграда, която в следващите години вероятно ще се развие в северна посока и може да доведе до промяна на досегашните представи за градоустройството на града, тъй като от предни години е локализирана основната улица, която свързва  царския дворец, буквално влиза във входа на двореца от север и излиза директно до северната порта на външния град, известна като желязната порта, каза Горчев. Той смята, че покрай тази улица вероятно има големи ансамбли, които с видимо око се забелязват под повърхността на земята заради издигнатите на места терени и остатъците от хоросан. „Последните разкопки потвърждават тезите, че след като Преслав престава да бъде столица, той се запазва като център на митрополит, важен център. Градът започва постепенно да си възвръща облика, но вече става сериозен занаятчийски център.И през тази година се локализираха няколко занаятчийски работилници за метал и се доказа на базата на разкритите пещи за вар, че след падането на Преслав под османска власт, голяма част от структурите от архитектурните комплекси, са методично разрушавани, като материалите са изнасяни за други постройки извън Преслав, а още повече, са превръщани в гасена и негасена вар и са се използвали за строителството, включително и за сгради в Шумен за известни храмове от османската власт. Така че при завладяването на Преслав всички завоеватели са се страмили да заличат представата на българите за величието на Преслав – един народ се заличава по-лесно, когато паметта се заличи. Преслав е подложен на методично събаряне и разграбване. Известно е че няма намерен гроб на висш сановник, на висш представител на  царската династия с изключение на манастира на Чергубиля Мостич, третият по ранг по времето на Симеон и Петър. И последните проучвания на проф. Казимир Попконстантинов постепенно налагат тезата, че той, заедно с неговата фамилия, е препогребан в този манастир в местността „Слището“ на базата на намерените там надписи. Върху това бе концентрирана работата на първия екип и ще очакваме нови открития.

Вторият екип ще работи също в северната част в непроучвани квадрати. Теренът е на север от официалните врати на царския дворец. Там работи екипът на доц Маргарита Ваклинова, заедно със Снежана Горанова и се надяваме през тази година оттам да излязат нови данни за Велики Преслав и за архитектурата и градоустройството по онова време. Факт е, че появата на отделни елементи златни украшения ще продължава, такива неща са се запазили и ще излязат нови.

Като цяло ще има разкопки в занаятчийския център в с. Златар, които са финансирани, там продължава разкриването на предградията, в които е изнесено „мръсното производство“ – има концентрация на големи занаятчийски комплекси с работилници за метал, уточни Горчев.

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *