Доволни ли сте от живота си?
Да

or

Не
гласували: 162

1125 години славна история

С нескрита гордост ще отбележа, че Преслав е на 1125 г. – малко градове могат да се похвалят с такава завидна история – затова решихме през тази година всички събития да бъдат посветени на тази годишнина. Това заяви кметът на Велики Преслав Александър Горчев на пресконференция днес, посветена на събитието.

Тържествата ще започнат на 16 септември в 12,30 ч. в самия царски дворец, на владетелската базилика, в присъствието на представители на Светия синод, воглаве с патриарха на БПЦ Неофит. Събитието ще наподобява някогашния църковно-народен събор. Ще бъде отслужен благодарствен молебен във връзка с годишнината и в традицията на църковно-народните събори в България. „Смятам, че трябва да напомняме за тези събития на целия български народ, на Европа и дори само факта, че сме дали азбуката на толкова много хора, е един мотив цялата държава да бъде обединена около такива положителни събития. Когато народът и църквата покажат единство, успехите на държавата не закъсняват“, каза Горчев.

Сутринта в неделя в катедралния храм във Варна ще бъде отсужена специална литургия в присъствието на патриарха и той там за първи път ще прочете патриаршеско си послание преди да пристигне по обед във Велики Преслав. С този жест отбелязването на годишнината излиза извън рамките на Велики Преслав, коментира кметът Горчев.

По-късно вечерта от 19 ч. със специалната хореография „България през вековете“ ще се  представи ансамбъл „Българе“. Постановката ще се играе на естествен декор пред царския дворец, на царския площад.

16 септември е началото на десетдневка за различни събития в населените маста и в училищата, ще бъде наситена и със спортни игри. На 29 септември е предвиден турнир по стрийтбол с национално представителни отбори от Аматьорската лига по стрийтбол, които ще се борят за купата на кмета и за купите на различните възрастови групи.

За 16 септември – началото на официалното честване, са поканени всички държавни мъже, председатели на политически партии, всички институции. Всички, които смятат, че това е един повод за обединение на българския народ, са добре дошли“, каза преславският кмет, но допълни, че правят всичко това за народа.

Александър Горчев припомни, че според различни хроники, една от които е Българскит апокрифен летопис, има сведения, че в късната есен на 893 г., е проведен известният за историческата наука Църковно-народен събор в Преслав, на който стават радикални промени в дотогавашното устройство на сравнително младата българска държава – Дунавска България, която се е формирала след 681 година. Тези няколко важни неща, които са се случили там, ще определят за дълги години развитието на българската държава, подчерта Горчев.

Първото важно нещо, което тогава се е случило е, че княз  Борис Първи, Покръстителят на българската държава и човекът, който  наложи християнството, сваля от престола своя първороден син Владимир Расате поради ред причини, една от които според историческите хроники е опитът му  за връщане на част от езическите обреди. „Борис нарушава царското наследяване като поставя на престола третия си син Симеон, а не втория, като допускам, че е направил добър и стратегически избор, защото поставя един от най-образованите мъже в България, а смея да твърдя и във Византия, тъй като дълги години той е прекарал там, каза Горчев. И независимо, че Симеон е готвен да оглави българската църква, той става български владетел и това е вторият важен факт, който е приет на този събор.

Следващия важен факт е, че църквно-славянският език е обявен за официален в българската църква, забранява се проповядването на гръцки език и започва целенасочена системна държавна политика за изгонване на гръцките духовници от българските църкви и манастири. Въвеждането на църковно-славянското богослужение откъсва постепенно от орбитата на Византия и от влиянието на гръцкото духовенство българите и отваря пътя за едно сплотяване на нацията, независимо, че християнството не се приема еднозначно в българските земи, коментира Горчев.

„Третото важно решение което се взема, е желанието на Борис, да създаде една нова, христианска столица на България с изграждането на много манастири, църкви, създаване на нови книжовни средища, школи и комплекси за старобългарско изкуство. Създава се една много образована група от български писатели, които превеждат  и създават собствена българска книжнна. Привлича се кръг от архитекти и строители, които започват да изграждат, и по врето на Симеон доизграждат, и създават една бляскава столица, каквато става Преслав. А Симеон издига  впоследствие българската държава като една от трите велики империи по онова време, наред с Византийската и Франкската, с която се съобразяват, подчерта Горчев.

Според Александър Горчев, тези важни решения определят до голяма степен развитието на българската държава до такава степен, че тя по времето на Симеон достига границите на трите морета и представлява една многонационална империя, където Симеон едновременно и в единство с българската православна църква управлява. Независимо от това, че една много голяма част от неговото царуване от 893 –до 927, когато умира, прекарва във военни походи срещу Византия, той отделя достатъчно внимание и държавно финансира развитието на българската култура, писменост и книжнина, уточни Горчев.

По времето на Симеон градът се превръща в истинско  градско селище, с множество ансамбли и сгради, които копират известни сгради в Константинопол. Това показва, че Симеон  възприема модерните по онова време тенденции както в градоустройството, така и в литературата и от днешна гледна точка можем да бъдем горди, че Преслав по онова време става един град, от който тръгват първите лъчи на просвещението за цяла Европа. Затова казвам, че ние сме спомогнали много за европейското оформяне и само простият факт, че до ден днешен на кирилица пишат повече от 200 млн. души, включително и в далечна Монголия, означава, че Преслав като столица и Симеон като владетел, е положил основите на една светлина, която и до днес не може да угасне. Историческата наука казва, че българският град Преслав и българската държава са създали Златния век на бългрската просвета и култура. Смята се дори, че 3/4 от това наследство е създал самият цар Петър, син на българския владетел, който  след изтощителните войни сключва мирен договор с Византия и това дава възможност Преслав и държавата да се замогнат, завърши Горчев.

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *