Ходихте ли на море/планина?
Да

or

Не
гласували: 165

Златото в Париж

Преславската златна накитна гарнитура, която ще влезе в каталог на Лувъра.

Лувъра ще издаде луксозен каталог с анотации и снимки на експонатите от изложбата на Преславския музей. Експозицията гостува от 30 юни в Лувъра и представя българската култура и специално достиженията на изкуството във Втората българска столица Велики Преслав. Преславският музей не е от най-големите световни музеи, но е сред първите по богатство на материали в експозицията и във фонда, събирани в продължение на повече от 100 години. Преславското златно съкровище ще остане във водещия френски музей до края на месец август. Изложбата е реализирана по инициатива на кмета на Община Велики Преслав д–р Александър Горчев и с любезното съдействие на Министерството на културата. През юли в музея във Велики Преслав гостува изложба с експонати от Лувъра.

Сърцевидна златна апликация с клетъчен емайл, върхово постижениена византийското приложно изкуство.

Акцент на българската изложба в световния музей е т. нар. Преславско златно съкровище. „Аз никога не употребявам този термин „съкровище”, а Преславската златна накитна гарнитура, защото археологията не се занимава с търсене на съкровища. Когато открие някакви ценни находки, тя се стреми да даде справедливо и точно обяснение какво е това всъщност. Преславската златна накитна гарнитура  е владетелски накит и безспорно е била носена или от българската царица или от някоя от принцесите в двора”, обяснява археологът  доц. Стойчо Бонев, един от откривателите й.

Доц. Стойчо Бонев с откритата от него сърцевидна златна апликация с клетъчен емайл.

Заедно с тази златна гарнитура върви и  една друга находка,  открита през 2016 г. Това е, станалата вече популярна, сърцевидна златна апликация с клетъчен емайл.

 

Тя е открита от Стойчо Бонев  в близост до разкопавания напоследък от него жилищен дворец на преславските владетели. Великолепното бижу е с размери 4 на 3 сантиметра и половина, а златото е 23 карата. Най-вероятно сърцето е принадлежало на съпругата на цар Петър, византийката Мария.

 

„От 1978 година не сме попадали на такава ценна находка“, коментира доц. Бонев.  „Тези два експоната са върхови постижения на византийското приложно изкуство. Клетъчният емайл е техника, която се използва само от най-висшите кръгове на византийската аристокрация и извън столицата, където има изпратени нейни представители, уточни доц. Бонев. Единствено на него организаторите на изложбата са дали право да представи новооткритата и непубликувана находка на сърцевидната апликация с клетъчен емайл в по-обширен вариант в каталога. След излизането й от печат, тази анотация ще се счита за  първична публикация.

 

За същото откритие са направени постъпки за по-разширена разработка в периодично издание на Ермитажа в Санкт Петербург. „Това е върхово постижение на византийския клетъчен емайл и  очаквам одобрение за отпечатване”, заяви доц. Бонев.

 

В експозицията в Лувъра са изложени и други извънредно ценни произведения на приложното изкуство, които вече са действително произведения на преславския художествен кръг и които предизвикват интереса на посетителите. Сред тях следва да се отбележи добре запазеният керамичен олтар, изработен от бяла глина (или така известната преславска рисувана керамика), който е намерен  в един от дворцовите манастири.

 

Изложени са също така произведения на декоративната скулптура, която е  един от  клоновете на преславското приложно изкуство – корнизи, капители, части от  колони  т.е. целият спектър на преславската каменна пластика. Представени са и два златни медальона, които са намерени в близост до разкопавания напоследък от Стойчо Бонев жилищен дворец на преславските владетели. Там е намерена и сърцевидната апликация.

Пепина Василева-Торес, българка, преподвател в българско училище в Екс ан Прованс, близо до Марсилия

Българската изложба в Париж се приема добре както от френските специалисти и общественост, така и от българите, които живеят във Франция. За шуменката Пепина Василева – Торес, позната на Ст. Бонев още от ученическите им години, живееща отдавна във Франция, преживяването от срещата с

Французи пред Преславската златна накитна гарнитура.

Преславското съкровище оставя незаличими следи. В момента тя е преподавател по български език в българското училище „Св. Климент” в Екс ан Прованс, близо до Марсилия. То е едно от 128-те неделни училища във Франция, признато от българското Министерство на образованието.

 

Още при съобщаване на новината за гостуването  на Преславското съкровище, Пепина решава да заведе своите ученици. Изложбата предизвикала голям интерес, а зададените от българчетата въпроси, били много. За повечето от тях, родени във Франция, това било и първото докосване до България, което предизвикало неописуеми емоции в детските сърца.

 

За финал на българската изложба, в Париж ще се състои симпозиум, на който френски и български изследователи ще представят свои научни доклади, съобщения, реферати, които касаят предимно ранносредновековната византийска култура и ранносредновековната българска култура, която е част от византийския художествен кръг. Всички изложени произведения са описани в кратки анотации и ще излязат в луксозен каталог до края на август.

 

Според Стойчо Бонев инициативата Велики Преслав да показва експонати в световни музеи не бива да остава единствена и в бъдеще трябва да се работи, да се  ратува за такава практика, да се търсят пътища и към други световни музеи. „Преславското изкуство е върхово постижение на ранносредновековното изкуство и за дълго време определя тенденциите в изкуството и архитектурата на източноправославния свят. В края на IX и през X век Преслав, се нарежда до Константинопол, и се превръща във  водещ център на културата на Европейския Югоизток”.

Българчета от Франция за пръв път се докоснаха до историята на родината.

 

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *