Европа (зелено) или Русия (червено)?
Да

or

Не
гласували: 368

Поетичният Шаренков

Стихотворение, посветено на “близо 800 дни” от управлението на кмета Любомир Христов е написал заместник-областният управител Петко Шаренков. Неочакваната поетична страна на натурата си офицерът от резерва на БА разкрил на отчетно-изборната конференция на общинското ръководство на ГЕРБ в Шумен в понеделник, а за първи път пред широка публика поетът Шаренков сподели творчеството си с читателите на Шмоко.бг.

 

Оказа се, че катализатор на поетичната муза на Петко Шаренков са ескалиралите публикации в социалните мрежи, в които се съдържала омраза и фалшиви новини. “Най-мрачните места в ада са отредени за тези, които остават безучастни към проблемите на хората в годините на социален и духовен упадък. Бих добавил и за тия, които формират и лъжливите новини, за тези, които се крият зад псевдоними и измислени имена, и заливат социалните мрежи с негативизъм и злъч. Това не е необходимо никому, по моя преценка.” – коментира авторът. Ето и самото стихотворение, което написал на един дъх в понеделник в 16.30.

 

 

Въпреки, че не е познат с тази си страна, заместник-областният управител се увличал от поезия като читател в курсантските си години във ВНВАУ “Георги Димитров” в Шумен. Прописал социално ангажирана поезия като млад офицер, старши лейтенант в началото на 80-те. “Още тогава не бях съгласен с много от нещата, които се случваха. През далечната 1983 бях написал едно щекотливо стихотворение. Живеех при тъста си тъща си, лека им земя и на двамата, тука над детски свят. За тези, които са от моето поколение, мисля, че помнят, тогава в Шумен имаше един единствен показен магазин отсреща. Там за да купиш някои вкусотии за децата си трябваше да чакаш не седмици, а месеци и да чакаш по опашки. Бях дал това стихотворение в притурка на “Шуменска заря” – разказа за опитите си като поет Шаренков.

 

В града ни напоследък случва се така

десетки хиляди да раждат материалните блага.

А някои, навярно търтеи, нали,

да киснат в “Магдебурга” от зори.

Кат принци и принцеси те седят,

навярно “интелигенти” се зоват.

А мястото – уютно, с хубави цветя,

посърнали от алкохола и дима.

А след 12 вижте ги тогава:

“юнаците” от алкохола си в забрава

и само забележка направи,

“юнакът” е готов на бой да налети.

Още по-надолу – фурничка дими,

кебапче зачервено там цвърчи,

дете и възрастен дори на изкушение

не би могъл да издържи.

Дали ще се реши въпросът, аз не зная

но по-надолу снек-бар се отваря.

А зад тезгяха барманът стои,

но той е с мярка за уиски,

а не с теглилка за зеленини.”

 

“Не знам дали си спомняте пак в тези години излезе едно изменение на правилника за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. И тогава караха всички водачи на МПС да минават едни курсове и даваха допълнителни сини талони. Безмислени курсове. Нито можеха да ти подобрят подготовката, нито по моя лична преценка доведоха до нещо. И тъй като аз също бях възмутен от туй нещо, не мога да го цитирам по памет цялото, но ще ви цитирам един фрагмент от това, което написах тогава:

 

В дълбока древност с бойна колесница

Ахил навред летеше като птица

без книжка и талон дори

врага коварен да срази.” – спомня си строфите от младостта Петко Шаренков, по онова време командир на батарея.

 

Злободневно поетичният му период му донесъл и главоболия. Изпратил три от социално ангажираните си стихотворения с елементи на градивна критика на вестник “Знаме на комунизма” в Търговище. Критиката, изречена през устата на лирическия герой обаче изтекла до ушите на ВКР, а службата подхванала творчеството на офицера. За щастие, съдейки по последващата кариера, се свършило само с главоболия, без сериозни житейски проблеми за автора.

 

Извън социалната критика, Шаренков има и произведения, които разкриват нежен лиричен натюрел. Пример за това е стихотворение, озаглавено “На една жена”, посветено на дама чиято самоличност авторът не издава и до днес. Стихотворението е написано през 1986 година при едно заминаване на Петко Шаренков във военната академия в столицата. Ето послушайте:

 

 

 

Коментари

  • зимзелен април 25, 2018 в 5:23 pm

    Като поезия, разбра се, нивото е посредствено, но е забележително и много хубаво, че се отваря в тази посока. Не за първи път пиша в шуменски сайт, че в ежедневните ни електронни медии е хубаво да се публикуват художествени произведения (текстове, картини). Не знам какъв е проблемът, финансов или свенливост, но чувствата, художественото изразяване нямат своя ниша, смачкани са. Затова е трудно да имат авторитет. Мисля, че изборът да няма художествени произведения в изданията, е част от загрубяването и невротизирането на обществото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *