Давали ли сте някога рушвет?
Да

or

Не
гласували: 132

Доблест на пътя

Петък, към 5 сутринта сутринта. Мрак, мъгла. На главния път Шумен – Бургас при разклона за Смядово става тежка катастрофа. След удар с друга кола се обръща бус на жандармерията с мобилен полицейски екип, обикалял през нощта по селата из Смядовско. Под ламарините на буса полицай бере душа, всяка минута е ценна. Автомобили минават покрай катастрофата и нито един не спира, разказва три дни по-късно директорът на ОДМВР ст. комисар Ялчън Расим. Първият, който ще се отзове е 30-годишният Айхан Шерифов от Шумен. Айхан, който спасява един човешки живот. За доблестната постъпка младият мъж беше награден вчера в присъствието на много граждани от кмета на община Смядово Иванка Петрова.

 

“Събитието е необикновено, но трябваше да отдадем нашето признание, към това момче, което според мен е извършило геройство. Благодарение на Айхан е спасен един човешки живот, защото, ако не е била неговата намеса, това нямаше да се случи. Две три минути са деляли момчето от спасяването на живота му.” – обясни Иванка Петрова, която връчи на спасителя от кръстовището плакет на общината, ваучер за него и съпругата му за екскурзия до Тасос и скромна сума в плик. “Бъди все така добър, спасяването на човешкия живот е безценно.” – обърна се към развълнувания шуменец кметицата на Смядово. Благодарности към него изрази и ст. комисар Ялчън.

 

За самия Айхан в петъчното утро нямало никакво геройство. Мъжът е разкарва всеки ден хляб и както обикновено карал по маршрута си, когато видял катастрофата и хора, викащи за помощ. “Спрях, видях, че има затиснат човек под буса, който е в опасност, не знаех, че са полицаи, по най-бързия се опитахме да повдигнем микробуса, но не стана. Тогава, имам здрави колани за теглене, извадих ги и закачих буса за задния мост, издърпах го и така освободих. Видях, че човекът диша, можеше да говори, а останалите са добре. Но най-важното, това искам да го кажа, много време мина, докато дойде линейката. С този телефон 112 много се удължават работите, много неща питат и мина повече от половин час докато дойде линейка, а всяка минута и секунда е важна.” – разказа Айхан.

 

 

Погълнат от това да помогне на нуждаещите се от помощ, Айхан не забравил и за задълженията си – вдигнал по телефона баща си, който заедно с шефката на младия мъж трябвало да организира разкарването на хляба, така че да не са потърпевши нито фирмата, нито нейните клиенти. От кръстовището отишъл после направо в болницата в Шумен за да се информира от първо лице как са пострадалите. “Разбрах, че са добре и тогава вече се успокоих.” – спомня си петък, 13-ти, Айхан.

“Всеки ден минавам по този път. Този път наистина е ужасен, това кръстовище е отвратително, всяка седмица, или хайде, всеки месец има някакъв инцидент, трябва нещо да се направи по въпроса, да се намалява скоростта, ТИР-ове и коли карат с ужасна скорост, мен лично ме е страх на това кръстовище.” – признава младият мъж.

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *