Имате ли доверие на общинския съвет в Шумен?
Да

or

Не
гласували: 64

Катастрофично

„Новини… отблизо“ е проучване на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ)

Престъпленията, бедствията и инцидентите често оглавяват йерархията на новините в най-популярните ТВ и онлайн медии в България, създавайки „катастрофичен дневен ред“. Сензационните заглавия и негативните новини доминират новинарския поток, докато скандалното и извънредното реално отсъстват в съдържанието на новините. Публикуването на материали без авторство и заимстването на информация, често необозначено, от други медии, е широко разпространено в онлайн пространството.

Това са част от основните изводи на проучването „Новини… отблизо“, представено днес от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ-България), във вторник. Автори на изследването, обхванало 3556 журналистически публикации през тримесечен период (февруари-април 2017 г.), са изследователите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – проф. Мария Нейкова, д-р Жана Попова и доц. д-р Вяра Ангелова.

Изследвани са новини, репортажи и информационни съобщения в трите най-рейтингови национални телевизии – BTV, БНТ и NOVA, и петте най-посещавани новинарски сайта според световния брояч Alexa към 15 януари 2017 г. – „Блиц“, „Брадва“, „Вести“, „Днес“ и „Пловдив24“. Във фокус са драматизацията на медийното съдържание, тематичното разнообразие и използването на източници, анализирани и сравнени според професионалните стандарти в Етичния кодекс на българските медии.

Тематично многообразие
Не е изненада, че предсрочните парламентарни избори оглавяват подреждането с 498 от всички регистрирани текстове (малко над 14 % от изследвания масив). След тях с 435 текста се нарежда „вътрешна политика“. Третата позиция се заема от показателя „престъпления“ – 411 текста, следват „бедствия и инциденти“ – 404 текста, „икономика“ – 254, „социални проблеми и конфликти“ – 161.

За разлика от телевизиите, където изборите са най-отразяваната тема с общо 204 материала, при сайтовете те се нареждат на трето място, след водещите бедствия и инциденти (248 текста) и вътрешна политика (232 текста). „Медиите налагат своеобразен катастрофичен дневен ред, който предизвиква висок емоционален отклик у аудиторията и упражнява силен психологически ефект върху нея“, посочват авторките на изследването.

Медиите драматизират допълнително отразяването на извънредни събития чрез т.на. „живи връзки“ и излъчване и повторение на едни и същи кадри, съдържащи насилие и показващи суров материал от мястото на събитието, показва анализ на някои от ключовите събития през изследвания период – смъртта на жена в тунела „Ечемишка“, терористичните атаки в Лондон, Стокхолм и Санкт Петербург, и др.

Авторство
Достоверността на информацията, която е свързвана и с доверието на аудиторията към медиите, може да бъде проследена през авторството. С посочен автор – репортер или кореспондент – са 1205 от всички регистрирани текстове. В показателя „авторство на медията“ попадат 1191 текста. Висок и сравним с тези стойности обаче е резултатът „няма автор“ – 1 112 текста.
Чрез различни техники (сред тях компилация и необозначени заемки от други медии) изследваните сайтове често мултиплицират един и същи текст.

Така на практика се развенчава успешно работещият мит, че разнообразието на медиите в интернет е голямо, а авторството – многобройно.

Превес на негативните новини и сензацията
С висока сензационност са характеризирани 1 675 от регистрираните текстове, с ниска – 1077, а с умерена сензационност – 762. Утвърдена практика в сайтовете, а и в телевизиите, е опаковането на материалите чрез сензационни заглавия. Като цяло заглавията, особено на част от сайтовете, подсилват „липсващото“ в текста – скандалното, извънредното, шокиращото.
Резултатите от критерия „негативно / позитивно“ образуват следното подреждане: води „очевидно отрицателна/неблагоприятна лоша новина“ – 1 427 текста; неутралните материали, в които не може да се идентифицира позитивно или негативно, са 607; на трето място са текстовете, в които информацията е по-скоро отрицателна и неблагоприятна, отколкото обратното – 534; след това са текстовете, в които има балансирана смесица от отрицателно и положително – 477; следват подпоказателят „очевидно положителна / благоприятна добра новина“ – 220 текста, и „по-скоро положително и благоприятно, отколкото обратното“ – 149.

Когато се прави опит да се измери конфликтността в публикациите, преобладава позицията „отсъствие на конфликт“ – в 1 588 от регистрираните единици. „Значително равнище на конфликт“ е маркирано в 1313 публикации, а някаква степен на конфликт – „до известна степен“ – в 635.

Проф. Мария Нейкова, д-р Жана Попова и доц. д-р Вяра Ангелова. Сн.: Здравко Йончев

Коментари

Няма коментари по темата.