Ще подкрепите ли политически проект на Слави Трифонов?
Да

or

Не
гласували: 380

Обесен под една джанка

20-годишен младеж е бил открит обесен под една джанка зад жилищен блок на бул. “Мадара” в Шумен. На гледката се натъкнал възрастен мъж от охраната на съседен склад. Сигналът на 112 пък подала шивачка от цех наблизо, при която дотичал пазачът.  Живеещите на около казаха че не познават младежа. 

Първо на мен ми каза един възрастен мъж, че ей там под дървото има труп – виждате го, долу до полицая. Аз обаче се уплаших и изпратих ей този човек и тогава се обадих на 112, разказа пред Шмоко.бг Венета Божидарова, шивачка в цех до борса “Калиакра”.

Е какво да ви кажа, тя ме извика да видя, какво да видя – беше облечен с една гугулетка (качулка, б. а.) и едно яке. Изглеждаше като леко приклекнал, краката му бяха на земята, клонът се беше огънал, младо момче – това разказа пък Бехчет, работник в склад за печки наблизо.

На мястото на инцидента веднага след позвъняването дошла линейка, но екипът и само отрязъл клона и констатирал смъртта на младежа. Още с идването на полицията момчето беше идентифицирано по личната карта, която била открита в дрехите му – Невен Михайлов, на 20 години от село Златар. Полицаи казаха, че го познавали, но говорителят на ОД на МВР Десислав Райчинов обясни, че не е “познат на полицията” в общоприетия смисъл за бандюги с криминално минало. Просто патрулите го познавали по физиономия кой е, но нямал престъпни прояви.


Бележка от редакцията: Извиняваме се за първоначалното подвеждане, че дървото е дива круша, но тъй като нямахме възможност да го разгледаме отблизо, се доверихме на агро познанията на г-н Бехчет. На дежурния редактор ще бъде осигурен ботанически справочник и ще му бъде дадена препоръка друг път да не бърза като пише.

2011-11-01

Коментари

  • Hubble`s neighbour ноември 3, 2011 в 11:47 am

    Съжалявам за момчето. Хъмбъл е добра душица и затова пише така, но аз като по- закоравял тип ще напиша и друго… Наистина появи се отнякъде. За първи път го видяхме излизайки от едно вече несъществуващо денонощно питейно заведение. Малкият мургавелко, макар и безобиден, беше някак си нахален и се лепеше за околните. Първо помислихме че е просяк някакъв, но се оказа че не е. Естествено винаги се намират и злобни простаци (и то от нашата компания) и се заядоха с него какъв е що е, но момчето стабилно си отговаряше на въпросите и изведнъж всички го вкарахме в по- горната графа и простаците взеха да се отнасят с малко повече уважение към него. Аз лично не го харесвах – първо щото съм предубеден към тоя цвят хора и второ беше почнал да мизерничи в квартала. Не харесвам когато някой си връзва обувките с вдигнат крак върху пейките където съседите седят например … Е и аз го съжалявах както повечето съседи, които регулярно се грижеха за него. Пенсионерите му даваха храна, дрехи, приказваха си с него. Самотнички са нашите съседи- пенсионери отдавна останали без нормално човешко внимание и затова, колкото и да ме нервеше присъствието му, нищо не съм му казвал. Но си беше мизерник, мечтата му била да работи, но не съм го виждал да сезахваща с някаква работа, имаше неприятен поглед неизпускащ нищо. Бях убеден че нещо не му е чиста работата, кой каквото ще да казва. Но пък не му пукаше, евала за това. Виждам сега, че насадената с толкова години антипатия и подозрителност към подобни субекти е замъглила обективната ми преценка за това момче. Че макар и несретник и той си е имал своята душевност, своите човешки преблеми и е заслужавал повечко внимание от нас. Сгрешил съм, съжалявам… Но пък интересно може би 90% от хората, които го познаваха, изпитваха симпатия към него и му помагаха по всякакъв начин. Явно нещо в останалите 10%, към които май и аз се числя са се оказали несъвместими с желанието му да живее. Съжалявам пак за момчето.

  • Страхо ноември 2, 2011 в 11:30 pm

    Вчера само чух за случилото се от баща ми,понеже тази слива се намира около блока ни.Много съжалявам за самото момче,не е трябвало да постъпва по тоя злощастен начин,можел е да избегне проблемите си по всякакъв друг начин,но не и със злощастна смърт.

  • Георгиева ноември 2, 2011 в 10:51 am

    Kъм hubble. Отдавна не съм чела толкова смислен, толкова човечен, толкова откровен и…..Разплаках се от жал, че си отива един млад живот. Разплаках се, че има все още добри хора/ hubble/

  • hubble ноември 2, 2011 в 12:21 am

    Появи се от някъде. Мотаеше се пред блока ми, кротък и усмихнат. Чудиме се как прекарва зимата. Спеше под една стряха върху парцали. Лятото беше лесно. Можеше да спи и на пейката. Запознах се с него преди година и нещо, прибирах се от някъде посред нощ, и видях едно дете/ имаше тяло и душа на дете/. Седнах до него, побъбрихме. Беше тъжен. Аз също. Не помня как се случи, но го прегърнах и заплаках. То също. От тогава станахме приятели.Чакаше ме пред блока, когато имах му давах по някой лев, купувах му закуски,,сега разбирам, че то е търсело друго… Мечтаеше да има една стаичка, само негова и да работи. Целият му багаж, целият му живот беше събран в една торбичка. С дрехи. Когато го видях за последно, беше гладен. Изми стъклата на колата ми, не че имаше нужда, но го бе срам да му дават пари без да има за какво. Попитах го, какво му се хапва. Боб със салам, каза ми, много обичам консерва боб със салам. Обещах да му купя, така и не го направих. Този пуст боб със салам, сега не ми излиза от ума. Не обърнах внимание тогава, когато ми каза, че не му се живее и иска да умре. Я стига глупости, млад си всичко е пред теб, смотолевих и отминах. Имах си неприятности, а човек е егоист, когато има проблеми. Предадох го и аз. После изчезна. Не знаех къде е. До днес. Колко често се опитваше да ми каже нещо и колко често го отминавах разсеяно. Появи се от някъде..И си отиде…Сам и неизвестен.Не е имал сила да издържи още една зима. Защо пиша това. Дължа му го. А не знаех дори името му. Невен. Почивай в мир най- после миличко, малко, храбро момче..Прости ми, прости ми….

  • Агронома ноември 1, 2011 в 4:33 pm

    Тази круша ми прилича на слива – бърдачка!

  • Анонимен ноември 1, 2011 в 4:32 pm

    Ебаси заглавието!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *