Използвате ли дърва/въглища за отопление?

or

гласували: 132

Цветове и светлини в джамията

Изящни орнаменти, пищна полихромия и цветни витражи с прозиращи през тях слънчеви лъчи влязоха в Томбул джамия след края на реставрационните работи на интериора в най-големия мюсюлмански храм в България. След четири години работа по цялостното възстановяване на джамията “Шериф Халил Паша” реставраторите от “Еврорест 2002” приключиха с молитвената зала и довършват двора с медресето, част от целия комплекс.

Специалистите по реставрационни дейности на “Еврорест 2002” влязоха за първи път в Томбул джамия още през 2004 година. Тогава фондация „Либерална интеграция“ финансирала проучвания на джамията, а работата на експертите било да извършат проучвателни и буквално аварийно-спасителни дейности, тъй като джамията била в окаяно състояние. “Заварихме тежко аварийно състояние, с компрометирани покривни обшивки, течове на вода, разрушени мазилки, загубени части от оригиналната украса, други отцепени, отпорени, заличени с вар, с блажна боя изцяло върху дървенията, която в оригинала е много пищна, шарена, полихромирана на 100 процента. Започна процес на проучване, на сондажи, на разкриване на оригинала под тези по-късни наслоявания.” – спомня си за първия контакт с храма ръководителят на реставрационните дейности на терен Любомир Воденичаров.

През 2008-2009 година консорциум с участието на “Еврорест 2002” участвал в конкурс за възстановяване на оловния покрив на купола с 380 хиляди долара, отпуснати от султана на Оман, които Симеон Сакскобурготски уредил докато бил премиер покрай приятелските си връзки с колегата-монарх. През март 2016 година беше обявено началото на пълна реставрация на интериора и екстериора със средства на Главното мюфтийство. Според Любомир Воденичаров към момента това е най-мащабният реставраторски проект в най-ново време. Височината на молитвената част е 25 метра, основата 15 на 15 метра, а стенописите, по които са работили реставраторите са на площ от близо 2 декара.

Още при проучванията специалистите се изправили пред дилема. Потвърдили се писмените сведения, че джамията е била декорирана на два пъти – веднъж по време на самото строителство от 1740 до 1744 година и втори път през XIX век и ако се съди по бароковите влияния – някъде в неговото начало. Дилемата била коя декорация да се остави. В българската практика се възстановява оригиналът, но реставраторите преценили, че и двата варианта имат своята ценност. “Тъй като и двата периода си имат своята стойност ние се постарахме в целия процес на консервация и реставрация да ги експонираме така, че да бъдат представени достатъчно и двата периода в тези си части, които са най-добре запазени. Без това да вкара целия интериор в някаква еклектика. Мисля, че успяхме да се справим.” – разказва Любен Водечичаров.

Възстановени са стенописите, сменена е дограмата, по модела на оцелялата до наши дни дограма на храма, като са използвани само лицензирани материали без материали и технологии, които са били непознати към момента на строителството на джамията. Възстановени са в пълната си красота и витражите. Рамките били моделирани ръчно и отливани по образец от старите рамки.

Джамията Шериф Халил паша, известна повече като Томбул джамия, е построена през1744 година. Името на сградата идва от формата на купола и означава „ надут”,” топчест”. Комплексът на джамията се състои от основна сграда (молитвена зала), двор и пристройка, състояща се от дванадесет стаи (пансион).

В основната си част молитвената зала представлява квадрат, в средната част е осмоъгълник преминаващ в кръг, който завършва със сфера (купол). Върхът на купола е на 25 метра от земята. Залата е изпъстрена с растителни и геометрични фигури и много надписи на арабски език, които са сури от Корана.  Дворът на джамията е известен като “аркаден”, заради формата на сводовете пред дванадесетте стаи, които го обграждат. Минарето пък е  с височина 40 метра.

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *