Използвате ли дърва/въглища за отопление?

or

гласували: 136

Половин век град

Половин век от обявяването на селището за град празнуваха днес жителите на Смядово. Честването на петдесетгодишнината на града започна още през седмицата, а кулминацията настъпи в петък и събота с големи концерти на открито за жителите и гостите на града. В събота вечерта кметът на Смядово Иванка Петрова постави в земята капсула с послание към идните поколения. Иванка Петрова се обърна към всички и с празнично приветствие, ето и пълният му текст:

Уважаеми съграждани,
с особена гордост ви честитя 50- годишния юбилей от обявяването на Смядово за град.

Смядово възниква като значимо населено място преди повече от хиляда години. Било е крепостно селище или оживена станция на няколко друма. Името на всяко селище е може би най-важното за неговите жители. Затова произходът му винаги е будел особен интерес. Но в случая с името Смядово нещата са доста неясни. Някои предполагат, че идва от гористия характер на местността, в смисъл на тъмна непроходима гора.
Други го свързват с местността Смесито, където се вливат в едно три рекички. Според трето мнение пък, Смядово носи името си от смесването на по-старо население с преселници от с. Медвен, Котленско. За произхода на името на нашия град има разбира се и легенди.
Една от тях твърди, че смела и красива вдовица наричана Смеда станала основателка на селото заедно със синовете си.

От памтивека се знае, че Смядово винаги е било най-българското селище, а и едно от най-големите в Шуменския край.
Поради войнишкия статут на Смядово, наложен му във връзка с охраната на пътищата през проходите, дълго време смядовци ползвали данъчни облекчения, имали специални права. Ала независимо от това, Смядово многократно е опожарявано, разграбвано, а хората — избивани, откарвани в робство или прогонвани. Но винаги е оцелявало. Било като е възкръсвало от пепелищата, било като се е премествало на ново място. Няма много писмени свидетелства за непомерните страдания на тукашните люде, затова пък народната памет нищо не отминала и нищо не забравила. И за да се помни винаги смядовската история, не само редила песни и творила легенди. На всеки рид и склон, овраг и поле тя дала име, каквото му прилича. Все от народната неволя родени: Робинча, Бежаниту, Пърленца — сиреч пърлени нивя, Жив дере и така нататък, и така нататък.

Ние, днешните смядовци, като потомци на горди и борбени българи, добре познаваме историята си и знаем, че който не пази миналото си, не може да разчита на добро бъдеще. Затова винаги ревностно сме съхранявали наследството и традициите

От името на цялата общинска администрация и от свое име пожелавам на смядовци и всички гости — весел празник и приятно пребиваване в града ни.

Честит празник!

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *