От кого сваляте доверието?Премиера(<-) или Президента(->)?

or

гласували: 210

Златото в друга светлина

Световноизвестното Преславско златно съкровище ще бъде представено в деня на българската археология 14 февруари в нова светлина , съобщи директорът на историко-археологическия музей във Велики Преслав д-р Александър Горчев. Идния петък трябва да приеме първите си гости реновираната зала “Съкровищница”.

“В момента още работим и залата е в ремонт, тя ще стане изцяло царска, червена, с насочена светлина към златното съкровище, което ще позволи на предметите от съкровището да изпъкнат и да бъдат представени по-добре.” – обясни директорът на музея.

През този сезон посетителите на музея ще могат да се запознаят с хипотезата на проф. Станислав Станилов за т. н. Втора огърлица от Преславското съкровище. “От последните изследвания смятаме, че има втора огърлица, част от цяла царска огърлица, мъжка и тази хипотеза е в излязлото от печат изследване на известния български археолог и учен проф. Станилов. Досега част от отделните елементи се смятаха за част от женски накити, но след пълния преглед и реставрацията на съкровището, която беше направена в Римско – германския музей в Майнц в Германия се оказа, че в частност и по аналогии от стари хроники и рисунки, че част от скъпоценните камъни са били използвани за царете, за царски огърлици.” – разказа директорът на музея в Преслав.

Повече от 40 години след откриването на съкровището, проведените реставрационно-консервационни дейности и научни анализи в Научно-изследователския институт по археология в гр. Майнц хвърлят нова светлина върху техниките на изработка, състава на използваните метали и скъпоценни камъни в накитите.

При проведените анализи учените са използвали единствено недеструктивни методи на изследване, целящи максималното съхранение на предметите. Резултатите от тях показват, че за изработването на накитите от Преславското златно съкровище не е използвано стъкло, освен за клетъчния емайл в различни цветове, разделени от тънки златни ивици.

Новите изследвания показват, че скъпоценните камъните, за които се смяташе, че са аметисти, всъщност са светли рубини и гранати, а планинските кристали по двустранната огърлица – флуорити, използвани от византийските златари, непознати досега в други техни изделия. Изследванията на скъпоценните камъни и материали показват високи технически познания при работата със сребърни и златни сплави и иновативни подходи при изработката на накитите. Гамата от благородни метали, според д-р Горчев показва, че съкровището е много по-ценно, отколкото досега се е смятало.

 

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *